50 години Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово

 

Embed or link this publication

Description

Юбилейно издание, 2014 година

Popular Pages


p. 1



[close]

p. 2

 ȽȺȻɊɈȼɈ 2014 

[close]

p. 3

Съставител и редактор Доц. д-р Ангел Гоев © Авторски колектив – автор, 2014 © Издателство „Фабер“, 2014 ISBN: 978-619-00-0119-5

[close]

p. 4

3 Съдържание Доц. д-р Ангел Гоев Петдесет години Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово ..................................................................................................................5 Величка Илиева Лазар Донков – създателят на Етъра ...........................................................7 Пенка Колева На етърските майстори ..................................................................................15 Величка Илиева Даренията в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ ..............24 Румяна Денчева Фондът – богатството на музея ...................................................................28 Благовеста Божинова Етъра и неговата публика .............................................................................37 Величка Илиева, Росица Бинева Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ и европейските музеи.........................................................................................46 С преклонение и възхищение… .................................................................54 Величка Илиева, Росица Бинева Из 50-годишната история на АЕК „Етър“................................................69 Доц. д-р Ангел Гоев Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово като научна институция ..............................................................................173 Павлина Дамянова, Мария Ковачева Подборна библиография (1953 г. – 2014 г.) ............................................177

[close]

p. 5



[close]

p. 6

5 ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС „ЕТЪР“ – ГАБРОВО Петдесет години са само един отрязък от време. Само по себе си времето не прави нищо. Важното е какво става в него, кой е в него и какво прави в него. За нещо, петдесет години са малко, за друго са много, или пък прекалено малко, а може би прекалено много, в някои случаи са недостатъчни или пък предостатъчни. В различните случаи едно време е различно, за да стане дадено нещо. За Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ в Габрово петдесет години са точното време, за да се превърне една идея в престижен музей на открито и световно известна културна, научна институция и туристическа дестинация. И това се дължи на Лазар Донков, инициатора и основателя на комплекса, както и на всички работили и работещи в Етъра. И още, на множеството институции, съпричастни към родолюбивото дело „Етър“. И още, на всички габровци и на всички родолюбиви българи, които за петдесет години превърнаха „Етъра“ в ЖИВАТА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ. Затова сега поднасяме нашите най-искрени благодарности на всички тях, с пожелание неуморно да съхраняват народната традиция. Защото народът е казал, че „Народ без традиции не е народ“, че „Народ, който не уважава традициите си, не уважава себе си“ и най страшното, „Народ, който не поддържа традициите си е обречен да изчезне“. А това не бива да се случва. Доц. д-р Ангел Гоев Директор

[close]

p. 7

6 Колективът на АЕК „Етър“ през юбилейната година

[close]

p. 8

7 ЛАЗАР ДОНКОВ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЕТЪРА Величка Илиева Първият действащ музей на открито – Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ е създаден от габровеца Лазар Донков. Открит на 7 септември 1964 година той приютява останалите все още живи, прегърбени от годините и изстрадали една нова система майстори-занаятчии в една „голяма работилница“. Голяма част от тези занаятчии, сложили началото на стопанската история на града, са в голяма човешка агония. Но някои от тях имат късмета да бъдат преки участници в изграждането на Етъра. Много е писано и се пише за Етъра, но малцина са тези, които знаят, че той е дело на един-единствен творчески ум – на габровеца Лазар Иванов Донков. Обикновено посетителят, очарован от спокойствието на този български кът, приема и изживява всичко, без да се замисли за начина на изграждането му, за мъките и трудностите, съпътствали създаването му. Ако е възможно да се събере на едно място всичко, което Лазар Донков е преодолял, този всеотдаен творец, ще се възхитят и недоброжелателите му. Родовият корен на Лазар Донков е от село Ново село, Троянско. Осем- деветгодишен е бил неговият баща, когато през Априлското въстание при опожаряването на Ново село родителите му са убити от турците. Два дни той се крие в храсталаците, когато минават двама габровски търговци на коне, като единият от тях взема със себе си малкото момче, тъй като няма свое и му дава своето име – Донков. Осиновеното дете става чирак в дюкяна – бакалия, който се намирал на Горния край (ул. Николаевска, къща на писателите). По време на Освободителната война, вече голямо момче Иван Донков посреща и помага на руските войски. След време обаче в семейството на търговеца-осиновител се появили две деца, едното от които е Атанас Донков, архитектът, по чийто проект е направен паметникът на Шипка. Вече излишен в дома, Иван Донков трябвало сам да изкарва прехраната си и започва самостоятелно да се занимава с търговия из страната и чужбина. На 34 години се оженва за Радка Голосманова, чийто баща има кожарска работилница. По-късно по неин

[close]

p. 9

8 Величка Илиева образец е построена Табашката работилница в Етъра. От първия си брак овдовялата Радка има дъщеря Евдокия. Първото им дете с Иван Донков също е момиче – Ана, която на 17 години умира от апендицид. На 20 септември 1908 година се ражда син – наричат го Лазар. За една важна част от живота на семейството му четем в „Книга на габровската индустрия“. Основателят на единствената патронна фабрика в България е Иван Л. Донков, роден в село Ново село, Троянско. От доста млад, Иван Донков обиколил много европейски фабрики, където се запознал с барутната и патронна индустрии и оттам се връща с намерение да построи барутна фабрика. Капиталът, с който разполагал, не му позволявал да стори това сам и потърсил няколко съграждани за подкрепа. През 1906 година с тях слага основния камък на днешната фабрика за барути и химикали „Росица“, край село Стоките, Севлиевско. Мисълта му да бъде собственик на индустриално предприятие не го напуска и след като работата на фабриката тръгва добре, успява през 1910 година да тури началото на една от най-трудните индустрии – патронната… Има застроени 600 кв. м. Към нея има построени специални складове за взривове, хигиенични помещения за работниците… Напоследък се обзавежда нов отдел за производство на чапрази, токи, панти и рамки за дамски чанти… Поради напредналата си възраст оставя постепенно управлението в ръцете на своя син Лазар, който от няколко години успешно ръководи фабриката.“ „…Лазар Донков построява една работилница или фабрика, както я наричат много габровци, за да го злепоставят по-късно, а тя е само 30 метра дълга и 10 метра широка, в която има 2 – 3 машини за патрони и 1 за токи за гумени обувки. Предприятието е губещо и под ипотека на Цоньо Конкилев. За това имам документи от 1938 и 1943 година. А мъжът ми няма никаква собственост, за което също имам документ от Търновския народен съд – споделя неговата съпруга. Живеехме извън града в съседство с работилницата в стара къща. След национализацията вземаха целия имот“. Бащиното фабрикантство, барутът и патроните поставят клеймото на неблагонадежден, свързват името му с подозрения, на гърба му се стоварват анонимни доноси през целия му живот. През 1942 година Лазар Донков се оженва за Мария Христова Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници. По лекарска препоръка, след прекаран слънчев удар, те често излизали сред природата. Затова и купили малък мотор и често обикаляли габровските села. Все по-често габровецът се заглеждал в старите къщи, разговарял със ста-

[close]

p. 10

Лазар Донков – създателят на Етъра 9 рите майстори. Любовта към архитетурата и историята го подтиквала да скицира обекти. Така се трупали информации, спомени, закупени или подарени инструменти. Запустели тепавици, воденици, разрушени гайтанджийници, стругове, пълнели с рисунки бележниците му. „Ще дойде време да потрябват“, отговарял на въпросите на близките си. Щастливо събитие в неговия живот е професионалната му среща с Ганка Рибарева, директор на Градския музей в Габрово. Тя прави предложение за проект за художествено оформление на експозицията. През 1958 година Лазар Донков предлага макети на струг за гаванки, воденица, валевица, тепавица, гайтанджийски чарк, които да се движат с вода и илюстрират нагледно пред посетителите работния процес. Рибарева приема идеята, но комисията от Велико Търново я отхвърля с подигравка. Упоритата и непримирима Рибарева ги отнася пред художествения съвет на БАН, откъдето получава пълно одобрение. Известните Христо Вакарелски, арх. А. Василиев и Г. Данчов дават висока оценка за живите макети, което още повече утвърждава вярата в успеха на бъдещия жив музей. Щастлива случайност го среща с Райко Дамянов, по това време член на Политбюро на ЦК на БКП. На сватба в село Гиргини ще кумува Райко Дамянов. В неделния ден Мария и Лазар Донкови отиват на сватба с една единствена надежда. На хорото той се хваща до него, за да се запознае и обясни идеята и желанието да направи музей на открито, в който да се покажат всички занаяти, съществували преди Освобождението. Една отчаяна и хитра, рискована и несигурна надежда, която отваря „зелена улица“. В мотивираното предложение за изграждането на Етъра се споменава, че ценното историческо минало, което има национално значение, все още може да се възкреси по продължение на реката от село Етър до моста на село Страшка река, по пътя за Соколския манастир да се възстановят етнографски обекти, в това число вадища, мостове, язове, оформление на терена, за чиято пълна направа са необходими около 230 000 – 250 000 лв. В предложението той пише, че един такъв музей би представлявал голямо национално богатство и би бил гордост за града ни. Съгласно съществуващите законови разпоредби не може да се разкрива музей без разрешение на ЦК на БКП. За чест на габровските общински и окръжни ръководства той среща, с малки изключения, разбиране и подкрепа. Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, на 23 април се превръща в място и начало на реализация на една

[close]

p. 11

10 Величка Илиева мечта, осмислила един човешки живот. Мястото се намира в дефилето на бързоструйните рекички Сивек и Страшка река – непроходимо, а пръснатите камъни от воденицата и тепавицата убежище на змии и гущери. За щастие са живи и здрави и старите дюлгери, които разбират и от зидария, и от дюлгерство, и от каменоделство. Една група от 10 – 15 човека стават преките изпълнители на всичко онова, което днес виждаме в Етъра. Много са подигравателните усмивки. „Ами търси си Лазар Донков място под слънцето…Какви са тези музеи под открито- детски играчки са това…“. Под негово ръководство се търсят греди, мартаци, камъни, каменни плочи, коруби за покриви, хралупи и стари майстори се търсят. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, което му помага сам да проектира и ръководи и построяването на 15 къщи и оформя занаятчийската чаршия. И от двете страни на улицата къщите са една до друга. Разнообразието във фасадите е много голямо- няма две еднакви къщи, а детайлите не се повтарят. При разходка по слабо извитата уличка се явяват еркери, огради, части от калкани, стрехи, чардаци. Лазар Донков черта, свързва едно с друго, дигна на гола поляна от нищото за десетина-дванадесет години изкопи, мостове, чешми, къщи, дюкяни, часовникова кула, калдъръми… За личен принос в изграждането на Етъра Лазар Донков е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ през 1971 година. По-късно през 1974 година е удостоен и с престижната награда Лауреат на Димитровска награда. В предложението на група интелектуалци до Държавния съвет се казва: „Не е за вярване, че един човек може за 10 години да проектира толкова сложно омесени сгради и да ги построи; да нарисува с една ръка сто и нещо хиляди архитектурни детайли и дървени конструкции; да ръководи строителството стъпка по стъпка; да събере инструменти и хора за над 20 позабравени занаяти и да ги завърти на пълен ход; да експонира толкова обеми в общ замисъл…“ 50-те години, през които съществува Етъра, ни задължават и ни дават възможност да преценим по-добре всичко, извършено от Лазар Донков. Ако го нямаше него, нямаше да го има и Етъра. И както писа неговият приятел Станислав Сивриев „хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят. Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че невидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошните народни занаяти. И доприпкаха в България!… Японски професори с японско вълчо обо-

[close]

p. 12

Лазар Донков – създателят на Етъра 11 няние оглеждаха, чертаха и фотографираха. Сега в „Техниката“ на Токио изучават Донковите дървени конструкции. И както е тръгнало – ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“. Целият си съзнателен живот Лазар Донков подчини на Етъра- събра остатъците от един отминал скъп свят, определял душевния и видимия облик на нашия народ. Едновременно историк и архитект, художник и поет, прецизен организатор и ръководител. Всъщност, такъв го запомнихме и всички ние, за които той беше „бай Лазар“ и „Шефът“, разхождайки се край реката или опрян на оградата или моста, неизменно наметнат с балтона или цигара в ръка, той виждаше този малък български град, който създаде като чудесата от приказките.

[close]

p. 13

12 Величка Илиева

[close]

p. 14

Лазар Донков – създателят на Етъра 13

[close]

p. 15

14 Величка Илиева

[close]

Comments

no comments yet