Voliavreme

 

Embed or link this publication

Description

Hronika

Popular Pages


p. 1

Воля & време Хроника за дарителство, хора и време от историята на Априловото училище

[close]

p. 2

по проект “Твоят час” група “Моят smart (НАГ) час” 2017 - 2018 год. Със съдействието на : ТДА-Габрово и РБ “Априлов-Палаузов” Габрово • 2018 г.

[close]

p. 3

Съдържание Раздел I. Раздел II. Раздел III. Раздел IV. Раздел V. Раздел VI. РазделVII. Раздел VIII. Раздел IX. Раздел X. Раздел XI. Раздел XII. Раздел XIII. Раздел XIV. Раздел XV. Предисловие ................................................. 50-те години на XIX век................................9 60-те години на XIX век...............................12 70-те години на XIX век...............................16 80-те години на XIX век...............................26 90-те години на XIX век...............................28 Началото на XX век.......................................30 20-те години на XX век............................... 38 30-те години на XX век.............................. 50 40-те години на XX век................................66 50-те години на XX век................................74 60-те години на XX век................................76 70-те години на XX век................................78 80-те години на XX век................................80 90-те години на XX век................................84 Началото на XXI век......................................88 Опис на използваните документи и снимки 96 Използвани източници.................................111 3

[close]

p. 4

Предисловие Приемаме, че има събития, случили се по Божията воля за подредба на света. Когато става дума за Априловото училище, по -точно е да кажем, че човешката воля е подредила света, а прeз януари 1835 г., сам сътвореният е станал творец. В този смисъл починът и волята да създадеш първото училище представляват чудо извън времето. Когато хрониката от изминалите училищни години е по-дълга от тази на държавността, то волята е изпреварила нуждата от воля. А умножилата се воля за дарителство е образ на времето, което е щяло да дойде. За да го има и днес, и после ! До края на волята и времето ! От съставителите: Красимира Ангелова, старши учител в НАГ и екипът ученици на проект “Твоят час”, 9 в клас, профил история 1. Александър Иванов 2. Александър Пенков 3. Ива Александрова 4. Ралица Александрова 5. Румен Гулев 6. Светослав Николов 7. Християна Боянова

[close]

p. 5

НАЦИОНАЛНА АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ 5

[close]

p. 6

„…години ще вървят, векове ще изминуват, поколения ще се прераждат едно след друго, а Априлов се ще живее подмладен с всяко ново поколение, додето свят пребъде…“ Юб. сб. 25 с. 44, Сава Ил. Сирманов На 25 октомври 1844 г. Васил Априлов пише своето завещание. То е допълнено и променено преди смъртта му, но все със същата загриженост и мисъл за училището. Волята му е „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си братя”. С опита и вещината на успял търговец, Априлов се разпорежда в подробности как да се използват приходите от образувания с 60 000 сребърни рубли неприкосновен фонд. След съдебен процес, заради оспорването му от племенника на Априлов, през 1871г. съдебно решение потвърждава завещанието в полза на Габровското училище. Следвайки изрично Завета, изпълнителите на Априловата воля поемат грижата за фонда и учебното дело в Габрово. Промени в благотворителната дейност на фонда внасят две големи исторически събития. С превръщането на гимназията в държавна, под ръководството на Министерството на народното просвещение, след 1878 г. половината от приходите се превеждат на МНП, а останалата част се използва за издръжка на Априлови стипендианти. Съгласно отчетите на душеприказчиците до 1888 г. капиталът е нараснал до 105 206 рубли, които по това време дават лихва от 4 069 рубли годишно. Първата световна война и политическите промени в Русия след 1917г. също нарушават следването на Завета. Самите душеприказчици напускат Одеса през 1920 г. Там, в държавната банка на града, продължава да се съхранява капиталът на Априлов. В отчет на душеприказчика Иван Д. Рашеев от 1929 г., фондът спира дейност след 1915 г. Увеличеният капитал тогава възлиза на 127 952 златни рубли, вложени в ценни книжа. През 1929 г. всички средства преминават в разпореждане на МНП. Никога повече фондът не предоставя дарения на гимназията. Повратностите на времето не заличават волята и завета на Априлов. Създаденото от него училище става символ на града и поколения габровци отдават загрижеността и щедростта си за него, десетилетия и векове след това. И волята става обща! 6 ВВоолляя

[close]

p. 7

40-те години на XIX век „Посвятил себя и свое состояние образованию Болгарии...“ из надпис върху надгробния камък на Априлов 1 2 7 Воля

[close]

p. 8

40-те години на XIX век 13 3 4 8 Време

[close]

p. 9

Воля Воля 50-те години на XIX век 5 Дарителството е свързано с построяването на новата училищна сграда. Починът и за нея е поставен от Априлов. На 29 август 1847 г., в двора на църквата „Св. Троица”, той със собственоръчно съставен „Акт за събиране на доброволни пожертвования”, призовава габровци да участват в подписката за строежа. Пръв откликва габровският първенец дядо Илия Видинлиев и вписва 2 500 гроша, а Априлов добавя същата сума. Само за един ден събраните средства нарастват до 22 050 гроша. Четири години габровци събират още волни помощи за строежа. До 1851г. сумата надхвърля 68 000 гроша, като Училищното настоятелство издава на дарителите разписки, подпечатани с печата на габровското училище. Избраният терен за строеж - вляво от р. Янтра, старото черковище, наричано св. Богородица, включва местата на собствениците Илия Видинлиев, Петър Стоянов Родев и Петко Манафов и братята му - общо 7,5 дка земя. Собствениците ги даряват за строежа. Материалите за сградата са доставени от габровци даром. Те извършват безплатно и грубата работа по стартирането на строежа. За три месеца е изграден първият етаж. Светът по същото време: • 1851 г. Исак Сингер патентова шевната машина. • 1857 г. инсталиран е първият пътнически асансьор в сграда в Ню Йорк. • 1856 г. Луи Пастьор изобретява пастьоризацията. 9

[close]

p. 10

50-те години на XIX век 1851 г., 18 април Одеският попечител и надзирател на училището, Васил Рашеев, племенник на Н.С. Палаузов, идва в Габрово и тържествено полага основния камък на новата сграда на училището. За 3 месеца първият кат на сградата, от бял дялан камък, е изграден, но поради грешки на майстора по плана и поради привършване на средствата строителството спира за цели 21 години. 1856 г., 12 ноември Открито е девическо училище. Сбъдва се намерението на Априлов за отваряне на отделно училище и за девойките, споделено в писмо до сестра му К. Априлова от 10 април 1846 г. „...ще стане и момическа школа...“ Училището е обособено в една одая на църквата „Св. Троица”. Учителка става първо баба Неделя, преподавала по килийному, а от края на същата година Зиновия Константинова, която започва преподаване по взаимоучителния метод. Заради големия интерес, черковната стая бързо отесняла и училището е преместено в Светогорския метох. 1857 г. Руският възпитаник Тодор Бурмов реформира учебните програми и създава класно училище, с три годишен курс на обучение над взаимното училище, с нови учебни програми и предмети: катехизис, алгебра, геометрия, логика и риторика, физическа и гражданска география, всеобща и църковна история, физика, търговско ръководство, български, френски и немски език и др. От най-добре подготвените ученици Бурмов отделя по-горен клас, а занятията се водят в Дечковата къща. Не успява да завърши идеите си напълно, тъй като през 1860 г. напуска Габрово. 1858 г. Тодор Бурмов съставя нова програма за 6-годишен курс на обучение и на Девическото училище: тригодишно обучение по взаимоучителните таблици, краснописание, аритметика, катехизис, а след това българска граматика, история, география, естествена история, писмописание и др. Програмата не се осъществява, заради липса на подготвени учители. Налага се Зиновия да води обучението изцяло сама. 10 Време

[close]

p. 11

50-те години на XIX век 1858 г. Провежда се първото публично изпитване, с което се полага традицията за годишен изпит, в края на всяка учебна година. 1859 г. Тодор Бурмов, авторът на класно-урочната система, въвежда преподаване на българска история, а Никола Стефанов на гимнастика. 6 7 11 Време

[close]

p. 12

60-те години на XIX век 1860 г. Заради търговските връзки на габровци с Италия, се въвежда изучаването на италиански език. Френски и италиански търговци изкупуват произвежданите в района пашкули и бубено семе, а подготвените в училището ученици служат за преводачи. 1862 г. Учителят Илия Христович разделя Девическото училище на начален курс, в който преподава Неофит Соколски и главен курс с два класа, който остава в метоха, с учители Илия Христович, Игнат Иванов и Сава Сирманов. С това поставя началото на Девическото класно училище и довършва идеята на Тодор Бурмов. Учителят Никола Стефанов оглавява въстание в Габровския край, известно още като Даскал Николовото въстание или въстанието на дядо Никола. От 1860 г. той е преподавател по френски, италиански и гръцки език. Преподава френски и на най-големите ученички в Девическото училище, а българска история и гимнастика в Главното мъжко училище. 1866 г. През учебната1865/1866 г. се поставя началото на 4-ти клас в Главното мъжко училище, чрез обучение на желаещите по два извънредни часа дневно. На 15 май заради противодействие срещу опитите за отоманизиране на българските училища и сливането им с турските, по донос на габровските чорбаджии, са арестувани учителите Игнат Иванов, Илия Христович и Сава Сирманов. Първото им задържане от 1865 г. завършва с оправдателна присъда, заради липса на доказателства. През 1866 г. те са наклеветени повторно - на Кирило-Методиевия празник пеели бунтовнически песни на руски и химн за руския цар, заедно с учениците си. Арестувани са и са откарани в Русе. Опитите на габровци да ги освободят и върнат обратно не успяват. 12 Време

[close]

p. 13

60-те години на XIX век 1866 г. Отпечатана е книгата на П.Р. Славейков „Габровското училище и неговите първи попечители”. 1868 г. Йосиф Ковачев въвежда за първи път в българските земи звуковия метод на ограмотяване. Потвърждава се от писмо от душеприказчиците на Априлов до училищното настоятелство, с което препоръчват метода и ги уведомяват, че ще изпратят Ковачев за учител. Ковачев преподава и гимнастика. Убеден е, че физическото възпитание оформя характера на учениците. Започва да извежда младежите на открито и да ги учи на гимнастически игри. Заради обвинения, че подготвя учениците за комити, е принуден да напусне града. Работата по новия звучен метод продължава даскал Цвятко Самарджиев. Светът по същото време: • 1863 г. в Лондон е открито първото метро в света. • 1866 г. Алфред Нобел изобретява динамита. • 1869 г. завършва строителството на Суецкия канал. 8 Време 13

[close]

p. 14

60-те години на XIX век 1869 г., януари Йонко Дечков дарява в полза на Габровското училище 1 000 гроша и къща в Сахат махала, срещу Априловата чешма. 10 9 14 Вроел ям е

[close]

p. 15

60-те години на XIX век 11 12 11 15 Воля

[close]

Comments

no comments yet