Поетите на Трето

 

Embed or link this publication

Description

Поетите

Popular Pages


p. 1



[close]

p. 2

Поетите на Трето училище СЪСТАВИТЕЛИ: Магдалена Кусева, Мария Иванова, Мартин Минчев, Мирена Караманова, Нели Проданова, Петър Тенев, Питър Георгиев, Радост Йовкова, Стамен Владимиров, Стефан Дойчев, Стефан Георгиев, Стилиян Станев, Стоян Иванов, Татяна Начева ХУДОЖНИЦИ: Радост Йовкова, Татяна Начева РЕДАКТОР: Даниела Тодорова КОМПЮТЪРНО ИЗПЪЛНЕНИЕ: Антоанета Кирова 2

[close]

p. 3

Поетите на Трето училище ПОЕТИТЕ НА ТРЕТО УЧИЛИЩЕ ЕЛЕКТРОНЕН СБОРНИК Сливен, януари 2017г 3

[close]

p. 4

Поетите на Трето училище Съдържание Поетите на Трето……………………………………………………………………………………..7 Валентина Радинска – биография…………………………………………………………...8 Мираж……………………………………………………………………………………………………..10 Зимно……………………………………………………………………………………………………...11 Реквием…………………………………………………………………………………………………..12 Реката……………………………………………………………………………………………………..13 Дамян Дамянов – биография ………………………….......................................................14 Трето основно училище…………………………………........................................................16 Обичам те………………………………………………………………………………………………..17 Старият бряст………………………………………………….......................................................18 Лунна соната………….………………………………………........................................................19 Надя Неделина – биография …………………………........................................................20 Българка ………………………………………………………………………………………………..22 Звездни сълзи ……………………………………………………………………………………......23 Сливен ……………………………………………………………………………………………………24 Петя Александрова – биография ....………………………………………………….….....25 Да, любов …………………………………………………………………………………………….....26 Химн на трето училище …………………………………………………………………….…...27 Молба …………………………………………………………….........................................................28 Есен …………………………………………………………………......................................................29 Радой Ралин – биография .……………………………………………………………….……..30 Съвпадение ……………………………………………………........................................................32 Нашият вятър …………………………………………………………………………………….…..33 Завръщане ……………………………………………………………………………………………..34 4

[close]

p. 5

Поетите на Трето училище Умната …………………………………………………………………………………………………....36 Из „Люти чушки” …………………………………………………………………………………....37 Станка Пенчева – биография ………………………………………………………………....38 Цената на доверието ……………………………………………………………………………...41 Зная, че…………………………………………………………………………………………………...42 Запомнете ме…………………………………………………………………………………….….…43 Не можах да бъда……………………………………………........................................................44 И пак на дъщеря ми ………………………………………………………………………………..45 Цветан Зангов – биография…………………………………………………………………....46 Кажи, защо ……………………………………………………………………………………………..48 Есен ………………………………………………………………………………………………………..49 Когато съм……………………………………………………..........................................................50 5

[close]

p. 6

Поетите на Трето училище 6

[close]

p. 7

Поетите на Трето училище Поетите на Трето Магията на сливенския вятър долита от Сините камъни. Дъхти на здравец, на свежест от планински ручеи. Развълнувана, спира в Храма на знанията и оживява в словото на духовните си чеда. Поетите на Трето основно училище „Д-р Иван Селимински”! Дамян Дамянов, Радой Ралин, Станка Пенчева, Надя Неделина, Цветан Зангов, Петя Александрова, Валентина Радинска… Стиховете им звучат като медни камбанки и докосват сърцата на техните потомци. Трето не е обикновено училище. То е Дом на поколения сливенски родове. Родителите, децата им, внуците – всички тръгват от него, за да се завърнат отново чрез чедата си или невероятните си поетични послания. Какъв е този житейски кръговрат? От къде идва нарастващата сила на детската фантазия, за да се превърне в безсмъртна поезия? Те го споделят – от първите им учители по литература, история, от всички мъдри просветители с възрожденска енергия! За тях е дълбокият им поклон в стихове! Каква невероятна признателност! С какъв трепет разказват в спомени преживяванията си в училище „Д-р Иван Селимински”! Духовните чеда на Трето! Те изпълват пространството на своя Храм на поезията с красотата, емоцията и чистотата на словото! То се вплита в окичените с венци портрети на Светите братя Кирил и Методий, осветява ги с ореола на божествената неугасима светлина на духовността! Техният блясък огрява потомците им. Децата пристъпват плахо прага на своето училище, но скоро усещат, че им порастват криле и уверено започват да творят своите приказки, стихове и рисунки. В тях се влива силата на поетичните им предходници. Завладява ги магията на оня карандилски вятър, който отново нахлува в този Дом на знанията и събужда неподозирана енергия за творчество. Пред тях е пътеката на словата, които вълнуват и докосват детските им мечти. Поезията на сливенските поети, които тръгват от Трето основно училище „Д-р Иван Селимински”! Радост Йовкова 7

[close]

p. 8

Поетите на Трето училище ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА Валентина Радинска е писател, поет, журналист, преводач и преподавател. Родена е на 11 септември 1951 г. в град Сливен и учи в Трето училище. Следва две години българска филология в СУ „Климент Охридска“, след което продължава в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва и го завършва през 1976. Работи като журналист във в-к „Народна младеж“, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. От 1992 до края на 1994 завежда отдел „Цивилизации“ във в-к „Континент“. От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. „Европа 2001“. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ „Климент Охридски“. От октомври 2014 г. периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов“ в гр. Сливен. През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение „Живот с ДЦП“ (детска церебрална парализа), и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Творчество Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – „Птицата“(2003). Валентина Радинска издава девет книги със стихове: „Към мен върви човек“ („Народна младеж“, 1977); „Нощна книга“ („Хр.Г.Данов“ 1983); „Не“ ( „Георги Бакалов“ 1988); „Чистилище“ (ИК „Няголова“ 1992); „Всичко“ (ИК „Иван Вазов“ 1995); „Поне“ (ИК „Хемус“ 2001), „Дъждовете“ ( „Захарий Стоянов“, 2009); „Употреба на Свободата“ (2014, изд. „Захарий Стоянов“) и книгата ѝ с избрани стихове „Времена“ (2014, ИК „Захарий Стоянов“). Тя е автор и на литературнокритическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012). Създава антологията „Българската поезия след Втората световна война“ (изд. „Слово“, 2000 г.) Превеждала е стихове на А. С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. 8

[close]

p. 9

Поетите на Трето училище Член е на Сдружението на българските писатели и на българския ПЕН-клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия. Получава наградата за критика на в-к „Век 21“ за литературно-критическото изследване „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците“ (1997, 2012). През 1998 г. е удостоена с националната наградата „Мара Белчева“ за цялостно поетично творчество. Носителка е и на наградата за поезия „Златен ланец“ на в-к „Труд“ (2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата „Блага Димитрова“ на ГФ „Българка“ за документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо“ (Издателство „Ентусиаст“), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе тя, и който има две издания (2011, 2014); на националната награда за литература „Милош Зяпков“ ( 2014) за стихосбирката „Употреба на свободата“, както и на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен – „Добри Чинтулов“. През януари 2015 г. получава националната награда за поезия „Теодор Траянов“. 9

[close]

p. 10

МИРАЖ Дърво приведено, олекнала земя, река, от нощни дъждове голяма, и стрък трева, от зноя занемял това е всичко. Друго няма. Били са сън бездомните ми дни, били са сън безсънните ми нощи; смокинята, черковните стени затворя ли очи - пред мен са още! Била е сън кошмарен любовта, и младостта, и дружбата голяма. И само стих, написан през нощта, богатство ми е бил. Аз друго нямах. Но ето че дочаках този ден природата и аз да бъдем живи, да плуват бавно облаци лениви, несвястна мравка да пълзи по мен; и цялата земя да слуша няма как някъде, сред летните дъбрави едно щурче прехласнато възпява живота и смъртта, и... Друго няма. Поетите на Трето училище 10

[close]

p. 11

ЗИМНО Поетите на Трето училище Сърпът на месеца клони сече. Тихо небето над мене тече... Тъмен и стръмен бряг заледен. Тихо реката отминава край мен... Звънко изохква скрежно дръвче. Тихо земята под мене тече... Кръг на прозореца с дъх разтопен: Тихо светът отминава край мен... 11

[close]

p. 12

РЕКВИЕМ Поетите на Трето училище Есента есени и лисичите стъпки в сумрака дебнат топло и зло…Като ангели падат над нас – падат златни, неистови, падат рижи, ръждиви, нечакани дъждовете небесни в калта…Есента е на власт. И плющи по площадите безпощадната наша родина, като люспи ни лющи от свойта студена снага… Всички кожи одрани събра, като знаме ги вдигна… Майко страшна, ний още сме живи – ала докога? Виж ни само: настръхнала стръв – вероломни орляци ни връхлитат стремглаво – към нашите рани летят… Искат всичко – душите ни искат, очите, лицата, имената ни искат – до зрънце да ни изкълват! И нахранени с нас – вдигат сити криле и отлитат, и остава стъписано, стъпкано, тъмно поле… Есента есени, майко страшна! И никой не пита как децата си живи във зимата ще погребеш! Есента есени, слага своята черна вечеря, и в безродната кал хвърля мъртвите си семена… Падат мрачни, куршумени, падат кървави, падат неверни дъждовете над нещо, което бе наша земя… 12

[close]

p. 13

Поетите на Трето училище РЕКАТА Не, реката от моето детство не мирише на блато. В реката от моето детство расте гора… Аз я гледам отгоре, стоя на брега на гората сред дъждовния Сливен, във девет часа сутринта. А гората се моли под дъжда със забравени детски глаголи, с думи сладостни, сякаш са спомени за изчезнали племена. И се събуждам във себе си, и се сливам с дъжда, и се моля, и захвърлям в калта всички бойни и разкъсани знамена! В мойте църкви опразнени – овъглени димят руините ми! И под пустите сводове – още тъмните псалми ечат… Колко свлачища стръмни – още тътнат, сподирят ме в дните ми! И не знам – още колко пустини сърцето ми ще прекосят! И сега – умълчана, беззвучна – пред реката на моето детство, над коритото тъмно надвесена, като над празна душа – аз събирам парче по парче оцелялото тъмно и светло, и в мене замръква молитва – не казвам каква… Не, реката от моето детство не мирише на блато – реката от моето детство расте гора… Аз я гледам отдолу, стоя на ръба на гората сред дъждовния Сливен, във девет часа вечерта… 13

[close]

p. 14

Поетите на Трето училище ДАМЯН ДАМЯНОВ Дамян Петров Дамянов е роден на 18.01.1935 г. в гр. Сливен. Първите си спомени като ученик в Трета сливенска прогимназия на твореца са свързани с фанфарите на духовата музика, водена от учителя Стефан Димов. Споделя, че още чува тази тържествена музика и стъпките на крачещите след нея възпитаници. Нарича училището втори дом и първо светилище. За първи път прекрачва прага му през есента на 1947. Класната му Катя Долапчиева го приема като напълно здраво момче, сякаш не забелязва недъга и бастуна му. По този начин му дава първия урок – животът му няма да е лесен и трябва да разчита на знанията си, а не на милостиня и снизхождение. Преподавателката му по български език Щилияна Райнова пък му открива нещо много важно – българският и литературата са „солта на живота“. Тя успява да мотивира сричащия Дамянчо (както го наричат повечето учители) не само да научи граматическите правила на българския език, но и да открие магията на художественото слово в творбите на Ботев, Вазов, Дебелянов, Йовков, Елин Пелин, Вапцаров…Поетът благославя името на учителката си, която все се заканва да му напише двойка по български, без да подозира, че е посяла семенцето, от което ще се роди талантът. Дамян Дамянов много ярко си спомня за Стефан Димов – учител по история и музика, и за Баласа Табакова – преподавателка по немски език и ръчна работа ( трудово обучение). Първият определя с епитетите „духовит и духовен“, а госпожицата – „добра, благородна и всеотдайна апостолка на учителското дело“. На своето школо поетът посвещава стихотворението „Трето основно училище“. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. - българска филология в Софийския университет. През 60-те години на миналия век работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно - поетични творби в централния литературен печат. По-важни поетични книги: "Очакване. Стихове" (1960; 1968), "Лирика" (1962), "Пред олтара на слънцето. Стихове" (1964), "Стени. Стихове" (1964), "Като тревата. 14

[close]

p. 15

Поетите на Трето училище Стихове" (1966), "Гимназия "Родина". Стихове и поеми" (1967), "...И си отива лятото... Стихотворения" (1968), "Коленича пред тебе... Стихове" (1968), "Ти приличаш на моя сълза. Стихове" (1969), "Вчера по същото време. Стихотворения" (1971), "Молба към света. Стихотворения" (1973), "Радостно, тъжно и весело. Лирика" (1974), "Ще има връщане. Стихотворения" (1976), "Да бяха хляб... Стихотворения" (1977), "Благословено да е нещото, което!... Стихотворения" (1979), "Стигат ми солта и хляба... Стихотворения" (1979; 1982), "Тетрадка по всичко" (1980), "Отворен кръг. Стихотворения" (1983), "Всеки делник има красота. Стихотворения" (1985), "Молитва в полунощ. Стихотворения" (1986), "Любовна лирика" (1990; 1992). Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински и унгарски език. Неговата съпруга също е поетеса - Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря. Хуманитарната гимназия в Сливен е наречена Дамян Дамянов. На негово име Община Сливен учредява Национален конкурс за поезия, който се провежда на всеки две години в навечерието на 24 май. Умира на 06.06.1999 г. в гр. София. „Стихове пиша с едничката мисъл да съборя стената между себе си и хората. Аз не мога да ида при тях, нека песните ми идат и им кажат, че ги обичам.“ 15

[close]

Comments

no comments yet