Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Том ХLV, книга 1, “Технически и природни науки”, 2016

 

Embed or link this publication

Description

Научно списание, издание на университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас

Popular Pages


p. 1



[close]

p. 2



[close]

p. 3

УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ – БУРГАС ГОДИШНИК ТОМ ХLV, КНИГА 1, 2016 ТЕХНИЧЕСКИ И ПРИРОДНИ НАУКИ ASSEN ZLATAROV UNIVERSITY BURGAS, BULGARIA ANNUAL Vol. XLV, BOOK 1, 2016 TECHNICAL AND NATURAL SCIENCES БУРГАС ● 2016 ● BURGAS

[close]

p. 4

Editor-in-Chief Prof. DSc Margarita Terzieva Co-Editors Prof. DSc Lyubomir Vlaev Assoc. Prof. Penka Peeva, PhD Asst. Prof. Ivan Sokolov Editorial Boards Section I: Technical Sciences Assoc. Prof. Magdalena Mitkova, PhD Prof. Valentin Nenov, PhD Prof. Sotir Sotirov, PhD Assoc. Prof. Irena Markovska, PhD Assoc. Prof. Yovka Nikolova, PhD Assoc. Prof. Dimitrina Kiryakova, PhD Assoc. Prof. Husein Yemendzhiev, PhD Section II: Natural Sciences Assoc. Prof. Svetlana Zheleva, PhD Prof. Nina Sultanova, PhD Assoc. Prof. Zhechka Mihailova, PhD Technical Assistant: Iliana Ishmerieva Section III: Social Sciences and Humanities Prof. Bratoy Koprinarov, PhD Assoc. Prof. Todor Palichev, PhD Prof. Valentina Terentieva (Russia) Prof. Kiril Chekalov (Russia) Prof. Marina Yanich (Serbia) Prof. Zaur Zavrumov (Russia) Prof. Yordan Nikov (France) Prof. A. Baran Dural (Turkey) Prof. Nedelcho Nedelchev, PhD Assoc. Prof. Galina Petrova, PhD Section IV: Public Health and Health Care Prof. Mimi Stoycheva, PhD Prof. Borislav Vladimirov, PhD Assoc. Prof. Antoaneta Grozeva, PhD Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас Годишник, т.XLV , кн. 1, 2016 г. ISSN 1312-1359 Assen Zlatarov University Annual, Vol. XLV, Book 1, 2016 Burgas 8010, Bulgaria ISSN 1312-1359

[close]

p. 5

Том XLV. Книга 1. Съдържание Маргарита Терзиева Милчо Скумов Irena Markovska, Svetlana Dimitrova, Dimitar Rusev Ивайло Беловски, Димитър Димитров Ivaylo Belovski Liliya Staneva, Lenko Erbakanov, Ivelina Vardeva, Elena Vardeva-Todorova Stancho Edrev, Emil Bogoslovov, Vasil Vasilev Dobrin Georgiev, Zhivko Ivanov Магдалена Дюлгерова Полина Милушева Живко Иванов, Добрин Георгиев Живко Иванов, Мариана Караиванова Талант и професионализъм Рецензент: доц. д-р Д. Станев Катедра „Органични химични технологии” при Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – създаване и развитие Рецензент: доц. д-р М. Миткова Study of the Mechanical Properties of WC-Reinforced Metal Matrix Composites Рецензент: доц. д-р С. Корудерлиева Генератор на сигнали н директен цифров синтез на честотата Рецензент: доц. д-р П. Рахнев Thermoelectric Cooling System Modeling Рецензент: доц. д-р П. Рахнев Intuitionistic Fuzzy Estimations of Noise Filtering in Speech Рецензент: доц. д-р А. Леви Analytical and Experimental Calculation of the Moment of Inertia of Oberbeck’s Pendulum Рецензент: доц. д-р Д. Парашкевов On the Fluid Dynamic Generated by 4-Inclined-Blade Modified Mixing Impellers in Stirred Reactors Рецензент: проф. д-р Ж. Стефанов Използване на структурно-блоков модел за разкриване на междупредметните връзки при обучението в техническите специалности Рецензент: доц. д-р Хр. Михалева Изследване и оптимизиране на напреженията в радиалноаксиалния лагерен възел на турбина, работеща с фреон Рецензент: доц. д-р Хр. Генчев Експериментално определяне на специфичната междуфазова повърхност при ректификация в лабораторна колона, оборудвана с три ситести тарелки Рецензент: проф. д-р Ж. Стефанов Моделиране на специфична междуфазова повърхност при ректификация в лабораторна колона, оборудвана с три ситести тарелки Рецензент: доц. д-р П. Пипева 7 10 14 19 24 29 32 37 42 47 52 56

[close]

p. 6

Адриана Георгиева, Краси Панайотова Адриана Георгиева, Краси Панайотова, Десислава Колева Diana Indzhelieva Yordanka Topuzova, Denislava Angelova Anton Palichev, Yordanka Tasheva, Todor Palichev Изследване механизма на формиране на наноразмерни структури в микроемулсионни условия посредством съвременни методи на компютърното моделиране Рецензент: проф. д-р Ст. Петров Определяне на вредните емисии от технологичното оборудване при нефтопреработката, съхранението и транспорта на нефтопродукти Рецензент: доц. д-р Й. Ташева Effects of Different Starter Cultures on the Sensory Characteristics of the Raw-Dried Meat Product Strandzhansko Dyado Рецензент: проф. дтн Ц. Годжевъргова Influence of Structuring Agents on the Quality of Bakery GlutenFree Fried Products Рецензент: проф. дтн Ц. Годжевъргова Investigation of the Effect of a Low-Octane Component Рецензент: доц. д-р Яна Колева 61 66 73 77 82

[close]

p. 7

Volume XLV (I). Contents Мargarita Теrzieva Milcho Skumov Irena Markovska, Svetlana Dimitrova, Dimitar Rusev Ivaylo Belovski, Dimitar Dimitrov Ivaylo Belovski Liliya Staneva, Lenko Erbakanov, Ivelina Vardeva, Elena Vardeva-Todorova Stancho Edrev, Emil Bogoslovov, Vasil Vasilev Dobrin Georgiev, Zhivko Ivanov Magdalena Dyulgerovа Polina Milusheva Zhivko Ivanov, Dobrin Georgiev Zhivko Ivanov, Mariana Karaivanova Adriana Georgieva, Krasi Panayotova Adriana Georgieva, Krasi Panayotova, Desislava Koleva Diana Indzhelieva Yordanka Topuzova, Denislava Angelova Anton Palichev, Yordanka Tasheva, Todor Palichev Talent and Professionalism Department of Organic Chemical Technology at Prof. Dr. Asen Zlatarov University: Establishment and Development Study of the Mechanical Properties of WC-Reinforced Metal Matrix Composites Direct Digital Synthesis Generator Thermoelectric Cooling System Modeling Intuitionistic Fuzzy Estimations of Noise Filtering in Speech 7 10 14 19 24 29 Analytical and Experimental Calculation of the Moment of Inertia of Oberbeck’s Pendulum 32 On the Fluid Dynamic Generated by 4-Inclined-Blade Modified Mixing Impellers in Stirred Reactors Structural Block Model as Identification of Interdisciplinary Technical Education Research and Optimization of Tensions in the Radial and Axial Bearing Unit of Freon Turbines Experimental Determination of the Specific Interfacial Area by Rectification in Laboratory Column Equipped with Three Sieve Trays (Part 1) Modeling of the Specific Interfacial Area by Rectification in Laboratory Column Equipped with Three Sieve Trays (Part 2) Investigation of the Mechanisms of Formation of Nanosized Structures in Microemulsion Conditions Through the Contemporary Methods of Computer Aided Modelling Determination of Harmful Emissions from Technological Equipment in Petroleum Refining, Storage and Transport of Oil 37 42 47 52 56 61 66 Effects of Different Starter Cultures on the Sensory Characteristics of the Raw-Dried Meat Product Strandzhansko Dyado Influence of Structuring Agents on the Quality of Bakery GlutenFree Fried Products Investigation of the Effect of a Low-Octane Component 73 77 82

[close]

p. 8



[close]

p. 9

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ БУРГАС, 2016, т. XLV (1) ANNUAL ASSEN ZLATAROV UNIVERSITY, BURGAS, BULGARIA, 2016, v. XLV (1) ТАЛАНТ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ (СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ЛИПЧИНСКИ) Маргарита Терзиева TALENT AND PROFESSIONALISM (ONE HUNDREDTH ANNIVERSARY OF THE BIRTH OF PROF. DR ALEKSANDAR LIPCHINSKI) Мargarita Теrzieva Е-mail: mtterzieva@gmail.com ABSTRACT The paper traces the life and work of Aleksandar Lipchinski, the first professor of the first higher school in Burgas. His family background, professional environment and scientific research and achievements have been analyzed by means of the biographical approach. Key words: analytical chemistry, higher school, scientific achievements На 12 септември 2016 г. се навършват сто години от рождението на първия професор на днешния Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – проф. Александър Липчински. Със своето научно творчество и професионални ангажименти той е свързан с първите стъпки на висшето образоване в Бургас. Целта на статията е чрез средствата на биографичния метод да разкрие личността на този учен, неговите търсения и постижения. Семейна среда Ако е вярна сентенцията, че семейството формира човека като личност, може да се твърди, че духовното израстване на юношата Александър Липчински e резултат от влиянието на две невероятни жени със силен дух майка му Олга Липчинска и сестра му Татяна Липчинска. Бъдещият учен е роден в семейството на Павел и Олга Липчински в Киев през 1916 г. Той е второто дете, сестра му е родена през 1913 г. Бащата загива на фронта през 1917 г. и цялата отговорност за отглеждането и възпитанието на децата пада върху майката. През 1921 г. тя отпътува с тях за Турция, а през 1922 г. се установява в България. Олга Липчинска (1894-1965), родена в Лодз, е завършила девически институт във Варшава през 1911 г. За да издържа семейството си, работи като учителка в Попово – 1922-1925, в Руската гимназия в Шумен – 1925-1934, и накрая – в Бургас. Тук е гимна- зиален учител и преподавател в Учителския институт по руски език. През 1955 г. заедно с дъщеря си се преселва в СССР. Починала е на 11.02.1965 г. във Волгоград. Татяна Липчинска (1913-1983) е родена в Лодз. Учи в Руската гимназия в Шумен, която завършва с отличен успех през 1932 г. Следва в Сорбоната френски език и литература, като паралелно изучава английски език в Кеймбридж през 1938-1939 г. Избухването на Втората световна война налага завръщането й в България и тя се установява в Бургас. Работи като учител по френски език в мъжката и девическата гимназия, а след откриването на Учителския институт в града става преподавател по френски на курсистите от първите випуски. Името й се среща сред лекторите на педагогическите съвещания, провеждани в учебното заведение в началото на 50-те години. Тя запознава колегите си и учителите от региона с планирането на учебната и извънучебната дейност, с начина за отчитане на планираните резултати. Става завуч – завеждащ учебната дейност – на Учителския институт през периода 1953-1955, но го напуска, за да придружи майка си в пътуването й до СССР. Връща се след смъртта й отново в Бургас, където преподава английски език в двете езикови гимназии в града – немската (1967-1971) и английската (1971-1975). Нейни бивши ученици я наричат „духовен аристократ“ и споделят за голямата й любов към България и 7

[close]

p. 10

всичко българско, за перфекционизма й като преподавател. Професионално израстване В такава атмосфера на духовност и стремеж към задълбочени знания расте Александър Липчински, който на 6-годишна възраст се озовава в България. Живее с майка си и сестра си в Попово и Шумен, където завършва Руската гимназия. На него също му се удават езиците, но за разлика от сестра си, той избира да учи химия и се записва в Софийския държавен университет. Служи по време на Втората световна война в зенитната артилерия и противовъздушната отбрана, защитавайки небето на София от бомбардировачи. В семейните архиви и в Алманаха на аналитичната химия в България професионалният му път е отразен в следната хронология: -1942 – 1946 - завеждащ химическа лаборатория в мина „Черно море“ – Бургас; - 1946 – 1949 – преподавател по неорганична и аналитична химия във ВТУ – Русе; - 1949 – 1959 - редовен асистент по аналитична химия в Държавна политехника – София; - 1959 – 1963/64 – доцент във Фармацевтичния факултет на ВМИ – София; - 1963 – 1976 – преподавател и дългогодишен ръководител на катедрата по Аналитична химия в ХТИ – Бургас, преименуван впоследствие на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“; два мандата зам.-ректор, отговорен секретар за издаването на Годишника на висшето учебно заведение и негов главен редактор през 1965-1967 и 1971-1973 г.. На 5 октомври 1963 г. е избран за професор на заседание на Академичния съвет на ХТИ – Бургас. Официално получава академичната длъжност на 1 януари 1964 г. Носител e на орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Личност В своето семейно обкръжение проф. Липчински съумява да предаде наследената любов към книгата, стремежа към знания и отговорно отношение към интелектуалния труд. В този дух със съпругата си Атанаска Липчинска – художник-аранжьор – възпитават двете си деца. Екатерина Липчинска (р. 1948) е инженер-химик, преводач от английски език. Павел Липчински (р. 1954) е магистър филолог, преводач от чешки, словашки, руски, сърбохърватски, английски. Самият проф. Липчински владее руски и френски, ползва английски език. Запомнен е от близки и познати с книга в ръка. Предпочитаните му четива са биографиите на известни личности. Слуша оперна и класическа музика. Спортува активно – до пенсионирането си пробягва всеки ден по 5 км из Морската градина в Бургас. Обича да пътува – със съпругата си посещава редица страни от Европа и Северна Африка. В спомените на своите колеги и студенти проф. Липчински е респектираща фигура, овладян темперамент, впечатляващ със знанията си човек. Научна и научно-приложна дейност Проф. Липчински иа разностранна научна и научно-приложна дейност, която намира отражение в следните аспекти: Научни трудове и публикации Първите му изследвания са в областта на химичния и електрохимичен анализ, където работи под ръководството на проф. Б. Загорчев и Хр. Шейтанов. През 1957 година защитава дисертация на тема „Пълно дробно откриване на катиони в присъствието на арсенатни, арсенитни и фосфатни йони“. Други негови разработки са посветени на приложението на галваничния принцип в полярографията и създаване на хибридни методи, развитие на някои високочувствителни електрохимични методи и т.н. Той осъвременява и доразвива аналитичната химия, акцентирайки върху разделите „Редоксиметрия“, „Комплексонометрия“, „Буферни разтвори“. Броят на научните му публикации надхвърля 100. Те са публикувани в български и чужди специализирани издания. Участва с научни доклади на редица представителни международни форуми в Германия, СССР, Дания, Югославия и др. Преподавателска работа В своята 30-годишна преподавателска дейност Александър Липчински чете лекции на студенти от столицата и провинцията, които се обучават в различни специалности химически, технически, медицински. Провежда и курсове за следдипломна квалификация по проблемите на аналитичната химия. Интересува се от научните новости, които въвежда в лекционните си курсове и прави достояние на студентската аудитория и колегите си. Самият той има дългосрочни специализации в Санкт-Петербург и Москва, отстоявайки разбиранията си, че ученият винаги трябва е да е в крак с времето, да ползва актуална 8

[close]

p. 11

информация в научната област, в която извършва проучванията си. Преводи на учебна литература За целите на обучението по химия в средното училище Ал. Липчински превежда учебника за 7 клас на Д. М. Кирюшкин заедно с Н. Генджева през 1951 г., обнародван от издателство „Народна просвета“. Той има преиздания през 1952, 1953, 1954, 1955 г. През 1952 г. заедно с В. Бонев превежда и издава „Курс по химия. Учебно пособие за педагогическите училища“ на Ф. Валков и А. Харин. Научен ръководител и рецензент Известно е, че проф. Липчински е научен ръководител на петима докторанти, някои от които са членове на академичния състав на висшето училище в Бургас. В НБКМ се откриват следните имена и научни теми: - Иван Генов – „Амперометрия без прилагане на външно напрежение. Галванична полярометрия“, Бургас, 1973, 151 с.; - Ефимия Попова-Бозаджиева – „Комбинирани методи за определяне на молибден в промишлени обекти“, Бургас, 1977, 142 с.; - Стоян Стамов – „Инверсионна волтамперометрия на някои благородни метали“, София, 1985, 142 с. Освен това проф. Липчински има и отговорната задача да бъде научен рецензент на редица дисертационни трудове, някои от които са: - Владимир Лесичков – „Относно взаимодействието на някои химически реагенти с минерализирани биологични структури“, Бургас, 1971; - Радка Цонева – „Изследване на комплексите на арсен (ІІІ) с някои органични киселини и използуването им за полярографското определяне на арсена“, София, 1974; - Цветанка Неделчева – „Общо решение на задачата за електролиза върху живачен електрод, свързана с равновесни процеси на комплексообразуване“, София, 1975; - Надежда Еленкова – „Някои проблеми при изследването на комплексни съединения при ниски концентрации на комплексообразуващия реактив“, София, 1976; - Маргарита Стойчева-Златева – „Полярографски изследвания със самопочистващ се ротиращ електрод“, София, 1979. Всичко това утвърждава представата за него като уважаван учен и добър професионалист. Събраният фактологичен материал и опитите за неговия научен анализ водят до следните обобщения: Дългогодишният опит и международни контакти на проф. Липчински допринасят за изграждането на първото висше училище в Бургас и за израстването на научните му кадри. Като едно от знаковите имена в аналитичната химия той превръща ръководената от него катедра в изследователски център и полага основите на дългогодишно творческо сътрудничество със сродни катедри в чужбина. Професор Александър Липчински е личност, съчетаваща таланта на учения с високия професионализъм на изследователя. Това го прави достоен за подражание пример за академичните среди. ЛИТЕРАТУРА: Алманах на аналитичната химия в България. Пловдив, 2006, с. 125-128. Терзиева, М. Педагогическо образование в Бургас през втората половина на ХХ век. Бургас, 2008. Семеен архив на сем. Липчински, предоставен на автора. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – половинвековна научна традиция. Юбилеен сборник. Бургас, 2013. www.nationallibrary.bg REFERENCES: Almanah na analitichnata himiya v Bulgaria. Plovdiv, 2006, s. 124-128. Terzieva, M. Pedagogichesko obrazovanie v Burgas prez vtorata polovina na XX vek. Burgas, 2008. Semeen arhiv na sem. Lipchinski, predostaven na avtora. Universitet „Prof. d-r Asen Zlatarov“ – pоlоvinvekovna nauchna traditsiya. Ubileen sbornik. Burgas, 2013. www.nationallibrary.bg   9

[close]

p. 12

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ “ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – БУРГАС, 2016, т. XLV (1) ANNUAL ASSEN ZLATAROV UNIVERSITY, BURGAS, BULGARIA, 2016, v. XLV (1) КАТЕДРА „ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ” ПРИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ Милчо Скумов DEPARTMENT OF ORGANIC CHEMICAL TECHNOLOGY AT PROF. DR. ASEN ZLATAROV UNIVERSITY: ESTABLISHMENT AND DEVELOPMENT Milcho Skumov E-mail: skumov@abv.bg ABSTRACT A brief history of the Department of Organic Chemical Technologies at Prof. Dr Asen Zlatarov University in the period from 1963 to 2016. Structure, management, academic staff, bachelor and master degree programmes. Историята на катедра „Органични химични технологии” е част от историята на ВХТИБургас от неговото откриване през 1963 година [1]. През този дълъг период академичният състав от научните специалности „Нефт и газ”, „Органичен синтез” и „Полимери” са били заедно или в различни катедри. В началото е катедра „Обща химична технология”, която включва широк кръг преподаватели по органична химия, основи на химичната технология, по дисциплините от полимерната химия и технология, органичния синтез и горивата. До края на 1974 г. катедрата е все още в този си състав и ръководител е проф. Иван Младенов [2]. След отделяне на преподавателите по „Органична химия” в самостоятелна катедра, тя се оформя във вида на трите специалности от областта на органичните химични технологии: горива, органичен синтез и полимери. Влиянието на групата специалисти по полимери начело с проф. Младенов е толкова силно, че много често в запазените документи, наред с ОХТ [3], катедрата носи името „Полимери” [4]. И след заминаването на проф. Младенов в София на 16.04.1971 г. [5], дълго време той продължава да бъде ръководител на катедрата. Обикновено го замества доц. Марков, а понякога – проф. Куртев. Научната дейност на катедрата се направлява и ръководи главно от проф. Младенов. Хабилитиран преподавател, освен него, е само проф. Николински. По-късно доценти стават Димитър Минков, Марко Марков и др. В края на 1974 г. проф. Г. Ангелова е избрана за хоноруван преподавател в катедра ОХТ по дисциплината „Химия и технология на нефта” [6]. Скоро след това се обособява самостоятелна катедра „Технология на горивата”, на която тя е ръководител [7]. Останалата част от голямата катедра е катедра „Полимери”. В заповед на ректора за определяне индивидуалната заетост на преподавателите за учебната 1974/75 година [8], академичният състав на катедра „Полимери” включва всички преподаватели от областта на полимерите, органичния синтез и основи на химичната технология, а отделно - в катедра „ОХТ”, са преподавателите от областта на горивата. В списъка на последната катедра хабилитиран преподавател е само проф. Ангелова. В един друг списък от 02.12.1975 г. Димитър Минков, като главен асистент, е записан като ръководител на катедра „Технология на нефта и газа”, а Марко Марков – като изпълняващ длъжността ръководител на катедра „Полимери” [9]. В следващия период до началото на 1984 г. преподавателите от специалността „Органичен синтез” се отделят в самостоятелна катедра. През м. май същата година в катедра „Полимери” са само преподавателите по полимерните дисциплини и ръководител на тази катедра е проф. Младенов [10]. На 10.05.1984 г. за ръководител на катедра „Полимери” е избран доц. М. Марков, който остава на тази длъжност около 2 години. 10

[close]

p. 13

Ръководители на катедра „Полимери” след проф. Младенов 10.05.1984 – 27.07.1986 28.07.1986 – 15.06.1992 15.06.1992 – 30.05.2000 20.06.2000 – 01.12.2000 доц. д-р Марко Марков доц. д-р Нечка Христова доц. д-р Троян Георгиев проф. дхн Георги Костов Към 28.06.1984 г. преподавателите по органичен синтез и горива са в обединена катедра „Технология на органичния синтез и горивата” с ръководител проф. Г. Ангелова [11]. От март 1986 г. катедрата е разделена на две самостоятелни катедри: „Технология на основния органичен синтез” и „Технология на горивата” [12]. Ръководители на катедра „Технология на основния органичен синтез” 28.03.1986 – 23.06.1992 24.06.1993 – 01.06.1995 02.06.1995 – 01.12.2000 проф. дтн Курти Куртев проф. дтн Енчо Балболов [13] проф. дтн Курти Куртев След пенсионирането на проф. Ангелова през 1989 г., през по-голямата част от периода до преструктурирането на университета през 2000 г., ръководител на катедра „Технология на горивата” е проф. Минков. В началото на 2000 г. двама преподаватели от катедрата са преместени в новосъздадената катедра „Производствени технологии” [14], която по-късно влиза в състава на Факултета по обществени науки. В изпълнение на постановлението на Министерския съвет ПМС № 36 от 24.03.2000 г. за преобразуване на основни звена в структурата на висши училища и съответните решения на Академичния съвет, със заповед на ректора от 21.04.2000 г. [15] съществуващите факултети по органични химични технологии и неорганични химични технологии се закриват. Разкрива се Факултет по технически науки, като в него са включени катедрите „Технология на нефта и газа и химмотология”, „Технология на пластмасите” и „Технология на органичния синтез”. Вероятно в заповедта е допусната грешка и вместо „Технология на пластмасите” трябва да се чете „Технология на полимерите”, както е записано в следващи документи и както следва от съдържанието на понятието „полимери” – каучук и пластмаси. На други места името на катедра „Технология на нефта и газа и химмотология” е съкратено на „Технология на нефта и химмотология”. Катедра „Производствени технологии” е включена в състава на Факултета по обществени науки. За ръководител на катедра „Технология на нефта и химмотология” е избран проф. Д. Минков, на „Технология на органичния синтез” – проф. К. Куртев, на „Технология на полимерите” – проф. Г. Костов. С решения № 5.3 и 5.4 на Академичния съвет от 08.06.2000 г. [16] се правят нови структурни промени: закрива се катедра „Технология на нефта и химмотология”, като двама от преподавателите в нея се включват в състава на катедра „Технология на органичния синтез”. Фактически в обединената катедра преминава само доц. Г. Коралски. В края на 2000 г. със заповед на ректора № РД-125 от 01.12.2000 г. [17] и на основание Решения № 1 и 2 на Академичния съвет от 30.11.2000 г. [18], катедри „Технология на органичния синтез” и „Технология на полимерите” с целия си академичен състав се обединяват в катедра „Органични химични технологии” с ръководител проф. К. Куртев. На 19.12.2000 г. за ръководител на катедрата е избран проф. Г. Костов. След пенсионирането на доц. Коралски в катедрата остават само специалисти в областта на органичния синтез и полимерите. Ръководители на катедра „Органични химични технологии” 01.12.2000 – 19.12.2000 20.12.2000 – 10.09.2001 11.09.2001 – 20.09.2004 21.09.2004 – 27.11.2006 28.11.2006 – 20.06.2007 21.06.2007 – 31.03.2016 проф. дтн Курти Куртев проф. дхн Георги Костов проф. дтн Курти Куртев проф. дтн Енчо Балболов доц. д-р Магдалена Миткова доц. д-р Милчо Скумов В началото на 2016 г., с цел осигуряване финансова стабилност на Университета, Академичният съвет приема мерки за оптимизиране на финансите, сред които е прекратяване трудовите договори с преподаватели, навър- 11

[close]

p. 14

шили съответната възраст за пенсиониране. Вследствие на това академичният състав на катедра „Органични химични технологии” намалява под необходимия минимум по Закона за висшето образование (чл. 26д) от 7 души на основен трудов договор. В подобно състояние изпадат и други катедри. С Решение на Академичния съвет № 5 от 21.04.2016 г. [19] катедрата се обединява с катедра „Химично инженерство” под името катедра „Органични химични технологии и химично инженерство” в структурата на ФТН с академичния състав на закритите катедри. До преструктурирането от 2016 година катедра „Органични химични технологии” е водеща катедра за обучението по специалност „Органични химични технологии” за образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” в рамките на професионално направление 5.10. Химични технологии. Последната програмна акредитация е получена от Националната агенция за оценяване и акредитация на 30.05.2013 г. Специалността „Органични химични технологии” (ОХТ) е създадена на база материалната обезпеченост, преподавателския състав и многогодишен опит в подготовката на инженер-химици по специалностите „Технология на нефта и газа”, „Технология на основния органичен синтез” и „Технология на полимерите” с решение на Академичния съвет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” от 26.06.1997 г. По посочените три специалности в Университета се провежда обучение от 1963 г. Прием по специалност ОХТ за първи път е проведен за учебната 2008/2009 г. Специалността „Органични химични технологии – Технология на нефта и газа” (ОХТТНГ) е създадена с решение на Академичния съвет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” с Протокол № 8 от 22.03.2012 г. Разкриването на специалността е по повод засиления интерес към обучение на специалисти с висше образование в производството на горива, включително и от чужбина – от арабски и африкански държави. Прием по специалността ОХТ за първи път се прави през учебната 2012/2013 г. Академичният състав на катедрата към 31.03.2016 г. е един професор (проф. дтн Петко Петков), петима доценти (доц. д-р Милчо Скумов, доц. д-р Магдалена Миткова, доц. д-р Маруся Любчева, доц. д-р Йордан Денев и доц. д-р Недялка Петкова) и двама главни асистенти (гл. ас. д-р Антония Илиева и гл. ас. д-р Ивайло Танков). През изминалите 50 години преподаватели от катедрата са заемали най-високи ръководни длъжности в университета, включително четирима ректори (проф. Младенов, проф. Ангелова, проф. Петков и доц. Миткова), четирима заместник-ректори (проф. Куртев, проф. Костов, проф. Петков и доц. Миткова), декани и заместник-декани на факултети. Огромен брой инженер-химици, специалисти в областта на горивата, органичния синтез и полимерите намериха реализация на различни нива в действащите производства в „Нефтохим”, заводите в Девня, Стара Загора, Ямбол, Видин, Димитровград, Русе, Плевен и другаде. Много от тези предприятия вече не съществуват. Бъдещето на катедрата е в пряка зависимост от развитието на производствата на органични продукти, като и на общата перспектива на индустриалните производства в България. Забележка: По-голямата част от предлагания текст е поместен в сборник, посветен на 50-годишния юбилей на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Освен допълнителната информация, в статията са дадени и използваните оригинални документи. ЛИТЕРАТУРА: 1. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Половинвековна научна традиция. Бургас, Изд. Libra Scorp, 2013, стр. 39-42. 2. Отчет за научноизследователската работа на ВХТИ за 1974 г. (Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 13, л. 123 сл.). 3. Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 9, л. 120, 176; а.е. 10, л. 32, 116, 210, 227; а.е. 12, л. 71-80; а.е. 13, л. 123 сл., 158, 295; а.е. 73, л. 1, 19-25. 4. Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 8, л. 17, 18; а.е. 9, л. 129-134; а.е. 10, л.200; а.е. 12, л.126, 131; а.е. 13, л.159; а.е.20, л. 357. 5. Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 8. 6. Доклад на проф. Младенов, в качеството му на ръководител на катедра, до ректора от 12.09.1974 г. (Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 12, л. 69). 7. Доклад от 25.11.1976 г. (архив на университета). 12

[close]

p. 15

8. Заповед № 227 от 21.12.1974 г. (Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 20, л. 331352). 9. Държавен архив – Бургас, ф. 1021, оп. 2, а.е. 74, л. 1-3. 10. Протокол № 5 от 07.05.1984 г. на катедрения съвет (Държавен архив – Бургас). 11. Решение на Академичния съвет от 27.06.1984 г., протокол № 13 (архив на университета). 12. Заповед № РД-114-54/12.03.1986 г. на Зам.-министъра на МНП (Държавен архив – Бургас). 13. Законът „Панев” е в сила от 24.12.1992 до 30.03.1995 г. 14. Заповед РД-31/19.04.2000 г. на Ректора на университета (архив на университета). 15. Заповед РД-32/21.04.2000 г. на Ректора на университета (архив на университета). 16. Решения на Академичния съвет от заседанието, състояло се на 08.06.2000 г. (архив на университета). 17. Заповед РД-125/01.12.2000 г. на Ректора на университета (архив на университета). 18. Решения на Академичния съвет от заседанието, проведено на 30.11.2000 г. (архив на университета). 19. Решения на Академичния съвет от проведеното заседание на 21.04.2016 г., Протокол № 14 (архив на университета). REFERENCES: 1. Universitet „Prof. d-r Asen Zlatarov“ – Burgas. Polovinvekovna nauchna traditsiya. Burgas, Libra Scorp, 2013, s. 39-42. 2. DA – Burgas, f. 1021. 3. DA – Burgas, f. 1021. 4. DA – Burgas, f. 1021. 5. DA – Burgas, f. 1021. 6. DA – Burgas, f. 1021. 7. Arhiv na universiteta – 25.11.1976. 8. DA – Burgas, f. 1021. 9. DA – Burgas, f. 1021. 10. DA – Burgas, f. 1021. 11. Arhiv na universiteta – 27.06.1984. 12. DA – Burgas. Zapoved РД-114-54/12.03. 1986. 13. Zakonat „Panev“ e v sila ot 24.12.1992 dо 30.03.1995 g. 14. Arhiv na universiteta - zapoved РД- 31/19.04.2000 g. 15. Arhiv na universiteta – zapoved РД- 32/21.04.2000 g. 16. Arhiv na universiteta – AS - 08.06.2000 g. 17. Arhiv na universiteta - zapoved РД- 125/01.12.2000 g. 18. Arhiv na universiteta – AS - 30.11.2000 g. 19. Arhiv na universiteta – AS - 32.04.2016 g. 13

[close]

Comments

no comments yet