Кой какво пише?

 

Embed or link this publication

Description

Литературна лаборатория Къща музей “Петя Дубарова”, 19-25 август 2015 г.

Popular Pages


p. 1

ɄɈɃ ɄȺɄȼɈ ɉɂɒȿ? Ʌɢɬɟɪɚɬɭɪɧɚ ɥɚɛɨɪɚɬɨɪɢɹ Ʉɴɳɚ ɦɭɡɟɣ “ɉɟɬɹ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ” 19-25 ɚɜɝɭɫɬ 2015 ɝ. ɂɡɛɪɚɧɢ ɬɜɨɪɛɢ

[close]

p. 2

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. © КОЙ КАКВО ПИШЕ, сборник Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. Къща музей “Петя Дубарова” © Съставител и редактор: Елица Дубарова Българска, първо издание ISBN: 978-954-471-297-6 Издателство ЛИБРА СКОРП Бургас, 2015 2

[close]

p. 3

Мартин Колев Кой какво пише? Литературна лаборатория Къща музей “Петя Дубарова” 19-25 август 2015 г. Избрани творби Бургас, 2015 3

[close]

p. 4

ɪ ɭɪ ɪ ɪ , ɭ 20 ɝɨɞɢɧɢ Ʉɴɳɚ ɦɭɡɟɣ “ɉɟɬɹ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ”

[close]

p. 5

Ɇɚɪɬɢɧ Ʉɨɥɟɜ ɟɠɞɭ 19 ɢ 25 ɚɜɝɭɫɬ ɜ ɤɴɳɚɬɚ ɦɭɡɟɣ “ɉɟɬɹ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ” ɫɟ ɩɪɨɜɟɞɟ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɧɚ ɬɜɨɪɱɟɫɤɚ ɪɚɛɨɬɢɥɧɢɰɚ ɩɨ ɫɥɭɱɚɣ 20 ɝɨɞɢɧɢ ɨɬ ɫɴɡɞɚɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɦɭɡɟɹ. ɋɩɟɰɢɚɥɧɨ ɡɚ ɤɪɴɝɥɚɬɚ ɦɭ ɝɨɞɢɲɧɢɧɚ ɨɬ Ɋɟɝɢɨɧɚɥɧɚ ɛɢɛɥɢɨɬɟɤɚ “ɉ. Ʉ. əɜɨɪɨɜ” ɝɨɫɬɭɜɚ ɩɨɪɬɪɟɬɴɬ ɧɚ ɉɟɬɹ, ɫɴɡɞɚɞɟɧ ɨɬ Ɇɢɥɤɚ ɉɟɣɤɨɜɚ. ȼ ɥɚɛɨɪɚɬɨɪɧɢ ɭɫɥɨɜɢɹ ɦɥɚɞɢ ɯɨɪɚ, ɨɱɟɜɢɞɧɨ ɫ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɧɚ ɩɪɟɞɪɚɡɩɨɥɨɠɟɧɨɫɬ, ɪɚɛɨɬɢɯɚ, ɬɜɨɪɢɯɚ ɢ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɢɪɚɯɚ ɜɴɪɯɭ ɜɫɟɜɴɡɦɨɠɧɢɬɟ “ɦɨɞɟɥɢ” ɧɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚɬɚ (ɢ ɦɟɬɚɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚɬɚ), ɜɴɪɯɭ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɧɟɣɧɢ ɚɤɬɭɚɥɧɢ ɢ ɪɟɬɪɨɠɚɧɪɨɜɟ, ɤɥɚɫɢɱɟɫɤɢ ɢ ɦɨɞɟɪɧɢ ɮɨɪɦɢ. ɋɴɫ ɫɢɝɭɪɧɨɫɬ ɨɩɢɬɧɨɫɬ, ɩɪɢɞɨɛɢɬɚ ɩɨ ɜɪɟɦɟ ɧɚ ɡɚɧɹɬɢɹ ɫ ɬɨɥɤɨɜɚ ɢɧɬɟɧɡɢɜɟɧ, ɪɚɡɧɨɨɛɪɚɡɟɧ, ɦɨɞɟɪɟɧ ɢ ɟɞɧɨɜɪɟɦɟɧɧɨ ɫ ɬɨɜɚ ɟɤɫɩɟɪɢɦɟɧɬɚɥɟɧ ɯɚɪɚɤɬɟɪ, ɳɟ ɨɛɫɥɭɠɜɚ ɢ ɜ ɛɴɞɟɳɟ ɯɭɞɨɠɟɫɬɜɟɧɢɹ ɩɨɱɟɪɤ ɧɚ ɭɱɚɫɬɧɢɰɢɬɟ, ɚɤɨ ɪɟɲɚɬ ɞɚ ɩɪɨɞɴɥɠɚɬ ɞɚ ɩɢɲɚɬ. Ɏɨɪɦɚɬɴɬ ɧɚ ɬɜɨɪɱɟɫɤɚɬɚ ɥɚɛɨɪɚɬɨɪɢɹ, ɩɪɟɜɴɪɧɚɥɚ ɫɟ ɜ ɬɪɚɞɢɰɢɹ ɡɚ ɞɟɣɧɨɫɬɬɚ ɧɚ ɤɴɳɚ ɦɭɡɟɣ “ɉɟɬɹ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ”, ɩɨɫɬɢɝɚ ɞɜɨɣɧɢɹ ɟɮɟɤɬ ɧɚ ɭɞɴɪɠɚɧɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɧɚ ɟɥɢɬɚɪɧɨɫɬ, ɧɨ ɢ ɧɚ ɫɜɨɟɨɛɪɚɡɟɧ ɮɨɪɭɦ ɫ ɨɬɜɨɪɟɧ ɯɚɪɚɤɬɟɪ, ɤɨɣɬɨ ɫɴɞɴɪɠɚ ɜɫɢɱɤɢ ɩɪɟɞɩɨɫɬɚɜɤɢ ɞɚ ɫɟ ɩɪɟɜɴɪɧɟ ɜ ɞɨɛɪɚɬɚ ɚɥɬɟɪɧɚɬɢɜɚ ɡɚ “ɩɪɚɜɟɧɟ” ɧɚ ɥɢɬɟɪɚɬɭɪɚ. Ʌɟɤɬɨɪɢ ɛɹɯɚ Ⱥɥɟɤ ɉɨɩɨɜ, Ʉɪɢɫɬɢɧ Ⱦɢɦɢɬɪɨɜɚ, ȼɥɚɞɢɦɢɪ Ɍɪɟɧɞɚɮɢɥɨɜ, Ƀɨɪɞɚɧ ȿɮɬɢɦɨɜ, ɂɜɚɧ ɋɭɯɢɜɚɧɨɜ ɢ ȿɥɤɚ ɋɬɨɹɧɨɜɚ ɢ ɞɨɦɚɤɢɧɴɬ ɧɚ ɫɴɛɢɬɢɟɬɨ ȿɥɢɰɚ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ. ɍɱɚɫɬɧɢɰɢɬɟ ɛɹɯɚ ɥɚɭɪɟɚɬɢɬɟ ɧɚ ɤɨɧɤɭɪɫɚ ɩɪɟɡ ɢɡɦɢɧɚɥɢɬɟ 20 ɝɨɞɢɧɢ, ɜɤɥɸɱɢɬɟɥɧɨ ɢ ɧɚ ɧɚɰɢɨɧɚɥɧɢɹ ɤɨɧɤɭɪɫ ɧɚ ɢɦɟɬɨ ɧɚ ɉɟɬɹ Ⱦɭɛɚɪɨɜɚ ɨɬ 2015 ɝ. ɋɚɦɚɬɚ ɪɚɛɨɬɢɥɧɢɰɚ ɩɨɤɚɡɚ ɤɨɥɤɨ ɟɮɟɤɬɢɜɧɢ ɦɨɝɚɬ ɞɚ ɫɚ ɤɨɧɤɪɟɬɧɢɬɟ ɡɚɞɚɱɢ ɩɨ ɩɢɫɚɧɟ. ȼɥɚɞɢɦɢɪ Ɍɪɟɧɞɚɮɢɥɨɜ ɧɚɩɪɚɜɢ ɡɚɧɹɬɢɹ ɜɴɪɯɭ ɠɚɧɪɨɜɟɬɟ ɧɚ ɫɨɧɟɬɚ ɢ ɪɨɧɞɨɬɨ, Ⱥɥɟɤ ɉɨɩɨɜ ɜɴɪɯɭ ɮɚɧɬɚɫ5

[close]

p. 6

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. тичния разказ, Кристин Димитрова върху разказа с неочакван край, Йордан Ефтимов върху философския фрагмент, Иван Сухиванов върху ултракъсата проза, Елица Дубарова върху оперативната критика. В настоящия сборник са представени някои от текстовете, писани на уъркшопа. И. Сухиванов Й. Ефтимов 6

[close]

p. 7

Мартин Колев Мартин КОЛЕВ Бъбривите книги Имало едно време една книжарница, в която книгите говорели. Отначало всички много се радвали на книжарницата, но постепенно взели да се отегчават от тези бъбриви книги. Щом човек влезел да разгледа новите заглавия, те веднага го заговаряли. – Хей, момче – казвал с дълбок глас детективският роман, – имам нов много заплетен случай... А ти си единственият, който може да го разреши. Детективският роман имал стара шапка с периферия и пушел като комин. – Извинете – питали клиентите, – но няма ли да се запалите с тези цигари? Вие все пак сте книга... – Хм – изсумтявал двусмислено детективският роман. – Помня един такъв случай – беше през далечната деветдесет и втора... И той разказвал на всеки истории от загадъчното си минало. – О, любими – изкрещявала до него любовната новела, – вземи ме, купи ме, прочети ме! – Но колко странно – отбелязвали клиентите. – Вие досущ приличате на една друга любовна новела отпреди десет години. – Това е моята зла сестра-близначка! Тя открадна самоличността ми! – сърцераздирателно проплаквала любовната новела. Тя била донейде и семейна сага. 7

[close]

p. 8

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. В ъгъла се спотайвала и голямата книга с приказки. – Искаш ли да ти разкажа приказка? – питала тя подканващо. И щом някой отвърнел “да”, му казвала: – Аз пък искам ти на мене да разкажеш. Хайде! И се унасяла в сладка дрямка... Тя била доста ленива книга. Разказвала само една от приказките си, и то до средата. По-встрани от останалите стоял философският том. Той бил много, много голям и нямал никакви картинки – даже на корицата. Философският том постоянно си говорел разни работи и спорел сам със себе си. – Какво, прощавайте? – казвали клиентите щом го чуели. – А? – стряскал се томът. – Бихте ли повторили, моля? – Хмм, бих ли се повторил? – замислял се томът. – Интересен въпрос... Но какво е повторението, ако първия път никой не те е чул? Не е ли повторението де факто едно попървяне? Не е ли потретването повторение?... Клиентите го слушали объркани известно време, след което продължавали нататък. А всяка следваща книга крещяла “Купи мен! Купи мен!”, което хич не било приятно. В крайна сметка всеки клиент решавал, че предпочита книгата да говори с неговия собствен глас. Той излизал без да си вземе нищо, а книгите... те го отпращали с дюдюкане. 8

[close]

p. 9

Мартин Колев Страната Другаде Имало едно време една страна на име Другаде. Там всичко било наопаки! Хората вечеряли сутрин, а след това лягали да спят. Щом тръгнели навън, си обличали пижами. Лекарите изписвали на децата сладолед, а те по цял ден врънкали родителите си да им купят броколи! Вкъщи отглеждали хлебарки – да имаш повече хлебарки от съседа било въпрос на чест. Котките на улицата лаели, а кучетата жужали наоколо и събирали мед. Изобщо, всичко било с главата надолу в тази страна Другаде! Дори и жената, която продавала билети в метрото, висяла с главата надолу... Но най-чудното от всички неща било, че хората цяла седмица празнували и си почивали. Чак в събота отивали на работа, а неделя вечер въздъхвали: “Ех, как бързо се изнизаха работните дни... Но сега, уви, ни очакват пак цяла седмица празненства!” 9

[close]

p. 10

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. Синята свещ Тя изважда скришносвещника и го отваря. Ръцете и трябва да са чисти, но навикът си казва думата. Свещта е синя, цветът и е различен за различните хора. Топящият се восък прави езеро. Около езерото обикалят слонове. – Виждам утихнала вода – казва. Под нея няма пясък, а лед. Това е погребението на рибите. Знае какво следва. “Много ли е лошо, докторе?” Свещта е различна за различните хора. Синьото даже е от подобрите цветове. 10

[close]

p. 11

Мартин Колев Поканата Нещо ми подсказваше, че не трябва да ходя на тази среща, но все пак се съгласих. Хванах последния ферибот. Слънцето се давеше в хоризонта, докато се мъчех да притъпя неприятното усещане с един двоен джин. Островът ме посрещна с фокусираното мълчание на жълти очи в храсталака. Мълчалив иконом ме изпроводи до единствената постройка. Внезапен, сподавен вик в далечината ме накара да подскоча от страх. – Папагали – сухо обясни икономът. В просторната зала имаше около дузина души освен мен – всичките непознати. Преброих ги. Всъщност бяхме точно 12 – без иконома, който излезе тихомълком и заключи отвън. – И вие ли получихте анонимна покана? – попита ме жена на средна възраст. Червилото и беше отровно червено. В този миг токът спря. Глас в мрака каза: – Дами и господа, вие не ме помните, но аз познавам всеки от вас... И ще се постарая след тази нощ никога да не ме забравите. 11

[close]

p. 12

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. Сонет I Така минават дните ми, пропити от помен и печал, и крах и стон по блянове добри, но неоткрити от взора на приземния ми трон, докато чакам траурен погром или триумфа кротък на Смъртта, която ще сгради най-сетне дом след век на скитническа нищета. Не ме е страх от тази пустота, позната като шепнеща ми сянка – по-тихият събрат на лудостта постла снега за дългата ми дрямка. О, ангел като прошка съкровен, дланта ти аз очаквам примирен! 12

[close]

p. 13

Мартин Колев Точка (рондо) Знаеш как се полага точка пазиш я от самото начало между челюстта и ключицата взирал съм се хиляди пъти трябваше да се сетя че знаеш как се полага. 13

[close]

p. 14

Кой какво пише? Литературна лаборатория, 19-25 август 2015 г. Парейдос Легнете удобно върху мекия пясък. Отпуснете се и оставете морските вълни да отмият всичко ненужно... Фокусирайте внимание върху спокойно преминаващите облаци. Вдишайте и издишайте дълбоко... Въздухът замъгли стъклото пред очите и. След няколко секунди отново виждаше мътното небе. Опита да се отпусне максимално и загледа облаците. Първите два бяха безполезни – невъзможни фигури. В третия най-после съзря кръст. Той бързо се превърна в подвижен плюс, след което в око. Трябваше и още едно, затова разфокусира поглед. Съсредоточи го отново върху следващия облак. Джакпот – пролука от зигоматичната кост, минаваща през носа и стигаща до лявата буза. Устните бяха лесни за откриване; миг по-късно носещото ги валмо пара се накъдри и стана на пясъчен червей. Пое отново дъх и спря записа. Странно как най-базови форми извикваха в паметта и точно неговото лице. Не беше много, но поне лицето му все още си спомняше. Изправи се внимателно и изтупа лилавия прах от скафандъра си. До ръба на хоризонта я обграждаше ярката, психеделична пустош на тази негостоприемна планета. Устните и се извиха като в усмивка. Единственото човешко нещо на Парейдос бяха облаците. 14

[close]

p. 15

Мартин Колев *** Втора седмица в Бургас това лято – пак дъжд. Сещам се за онзи комикс – мъж в костюм и момче с раница седят на пейка. “Най-накрая е лято!”, възкликва момчето. “Найсетне петък”, проронва мъжът. Лятото е кратко, хората от онова време ги няма. Обикалям из морската. Ако затворя очи виждам момчешкия си двойник да бяга към плажа – с раница, с бутилка бургаско и с вик “Най-накрая е лято!” 15

[close]

Comments

no comments yet