pigmalionov kompleks radi radev

 

Embed or link this publication

Description

roman

Popular Pages


p. 1

Пигмалионов комплекс 1

[close]

p. 2

Пигмалионов комплекс ПИГМАЛИОНОВ КОМПЛЕКС ©Ради Радев, автор, 2015 г. Електронно издателство Е-същност, 2015 г. Вашата литературна Голгота http://e-sustnost.com/ 2

[close]

p. 3

Пигмалионов комплекс ПИГМАЛИОНОВ КОМПЛЕКС роман Ради Радев 3

[close]

p. 4

Пигмалионов комплекс 1 След развода д-р Г се пренесе окончателно в ателието. Беше безсмислено да се водят дела за покъщнината, а и на него не му беше до разправии от подобен характер. Взе със себе си само картините и книгите, които му принадлежаха по право, за които никой друг нямаше претенции; освен това в ателието не можеше да се намери място за всичко. Ателието беше доста широко, но въпреки това нямаше как да бъде събрана много покъщнина, още повече, че тук приоритет имаха картините. Всички места по стените, всички ъгли бяха заети с картини – една своеобразна галерия, а освен това имаше натрупани в огромно количество рамки и платна, които чакаха своя ред. Към всеобщия безпорядък освен това можеше да бъдат включени неизброимо количество празни бутилки, които някога трябва да бъдат изхвърлени. В средата на помещението имаше маса – също така заета с бутилки, няколко стола и едно старинно кресло, закупено от някакъв вехтошар, където доктор Г прекарваше голяма част от времето си в съзерцание, тъй като вече бе преминал ста4

[close]

p. 5

Пигмалионов комплекс дия, когато кроеше планове за бъдещето – всички до един нереализирани. Така или иначе д-р Г отначало ползваше помещението под наем, но после го закупи и реши, че това е добро място за релаксация след напрегнатия ден, дори и да не е толкова напрегнат. Към покъщнината можеше да бъде прибавен един стар гардероб, един диван, където почиваше след запоя, разбира се, освен това палитрата и статива. Тяхното наличие по правило беше крайно належащо. Имаше един период от време, когато д-р Г беше практикуващ психиатър с доста конкретна перспектива; междувременно се разтоварваше, правейки живопис и това беше едно странно хоби, но после нещо се случи – някакъв внезапен житейски завой или прелом, след който той окончателно промени посоката: заряза престижната си професия, напусна клиниката и се отдаде само на хобито; освен това увеличи значително дозата на алкохола, за сметка на предишните си изяви, когато рядко посягаше съм бутилката. Връщайки се назад във времето, понякога се опитваше да си даде обяснение как се 5

[close]

p. 6

Пигмалионов комплекс случи този поврат – определено негативен, но се добираше само до предположения. Обикновено в такива моменти – предимно в паузите на съзерцание, когато бутилката е с намалено съдържание, във въображението му изплуваше образа на онази малката скулпторка, която ваеше образи в един заден двор на една стара къща. Отначало нямаше представа от къде я познава. Особено очите и му се сториха странно познати, сякаш спомен от минало прераждане, но всичко беше твърде нелепо, за да бъде сериозно. В тях надничаха някакви бездни, които го викаха – нещо съвсем нормално за едни надничащи бездни, но така и не разбра къде я беше виждал. После се сети: Не беше я виждал никога или може би само насън. Попадна на нея случайно в онзи заден двор, където тя правеше скулптури. Беше сама, а от ъглите го гледаха лица от камък и бронз. Това бяха красиви лица с онази странна красота на лудите, която те кара да завиеш. Веднага му стана ясно, че е луда, а освен това някак по много неща приличаше на рожбите си: Усмивката и беше също така 6

[close]

p. 7

Пигмалионов комплекс странна – една съвсем безумна усмивка, която я няма никога и никъде. Това убеждение се потвърди веднага, защото тъкмо, с такава усмивка го посрещна и с такава го изпрати. Изглеждаше толкова далечна – от някакъв измислен свят, че онова /не може да се обясни какво/ го хвана за гърлото и му се прииска да завие. Май я попита за нещо – вече не помнеше какво – може би за името или за ланския сняг, а тя мълчеше усмихвайки се и целия двор се изпълваше с тези усмивки. Не можеше да си обясни защо побърза да се махне и след това не успя да си отговори защо. Но винаги, когато се сетеше за тази история и в мрачината на спомена надникнат очите и, една буца заставаше на гърлото му и нещо го задушаваше; това се оказа един необясним момент. После нещо се случи и тя замина. Отначало не разбра къде, но по-късно разбра. Потърси я отново, но вече я нямаше. В онзи заден двор бяха останали само няколко парчета от камък – недовършени скулптури с недовършени лица и тогава изведнъж си помисли, че те плачат. Кой знае от къде му 7

[close]

p. 8

Пигмалионов комплекс дойде тази безумна идея, но виждаше техните каменни сълзи. Тогава се промъкна решението, че не би трябвало да практикува медицина – наймалко пък психиатрия; нещо в характера му не се връзваше с тази професия. Това решение се потвърди, когато я срещна отново в клиниката – този път като пациентка. Това не го изненада особено, защото очакваше да се случи. Всъщност, тя беше само „малко луда” – съвсем типична диагноза за една млада жена, боравеща с изкуството и д-р Г, като практикуващ психиатър, се зае да я върне в реалността. Ни най-малко не му минаваше мисълта, че е възможно да я вкара в леглото – определено не. Подобна кощунствена мисъл беше недопустима не само от гледна точка на Хипократовата клетва, но и от чисто морални съображения. Опитваше се да се отнася към нея като към съвсем редовна пациентка и това отначало не беше трудно. Освен това пациентката беше с големи изгледи за ремисия и пълно възстановяване, което изискваше съвсем стандартна методика. Но се оказа, че има нещо, което не беше предвидил или по-скоро бе потис8

[close]

p. 9

Пигмалионов комплекс кал някъде дълбоко като недопустима възможност. Един ден пациентката се появи в кабинета, седна непоканена на дивана и го загледа продължително без да каже нищо. Това мълчаливо присъствие отначало го изнерви, а после му мина мисълта, че съществува проблем, за който не беше се сетил или по-скоро бе отбягвал да допусне като конкретен вариант. Отново го порази мрачината в погледа и и усети в стомаха си тежест. Не можеше да си обясни от какво се появява тази тежест, въпреки опита и рутината на своето обкръжение. - Искаш нещо да ми кажеш? Но тя не каза нищо, усмихна се отново с онази загадъчна усмивка, която – както и преди, го порази със своята меланхолия и се отправи навън. Наскоро след това пациентката бе изписана, но д-р Г имаше съмнения относно прогнозата. Знаеше, че много често хората с подобно нагласа – имаше предвид художествен тип – са склонни към рецидиви, които понякога се оказват фатални. В болничната книга беше записано името М и доколкото стана ясно това заболяване 9

[close]

p. 10

Пигмалионов комплекс беше регистрирано при нея за първи път. До него достигнаха непроверени слухове за някои нейни изяви в последната година на художествената гимназия, където била ученичка. Касаеше се за някаква палава история при едно посещение на випуска в Созопол, където тя се съблякла гола на плажа пред целия курс и влязла в морето да се къпе – сравнително рано през пролетта април или май. Това само по себе си невинно забавление изправило на нокти училищната администрация. Блюстителите на морала се оказали на своя пост – срещу нея били повдигнати тежки обвинения и била изключена от училище непосредствено преди дипломирането. Всъщност, вероятно този инцидент е бил причина или следствие от болестния процес; не можеше да се твърди със сигурност кое е по-вярно, но жизнерадостното преди това, дори твърде емоционално момиче внезапно се променило и потънало в мълчание. Когато я повикали да дава обяснение пред директорския съвет, тя само мълчала и съвсем странно се усмихвала, което наляло допълнително масло в огъня; капацитетите там били на мнение, че тя просто 10

[close]

p. 11

Пигмалионов комплекс не ги зачита и надделяло мнението да бъде изключена от училище. Това обстоятелство, разбира се, не би могло да я лиши от таланта, доколкото в България е от значение този феномен, но затова пък я лишило от диплома, което е важно за израстване в йерархията при една евентуално бюрократична насоченост, характеризираща обществото като цяло. Общоизвестно е, че в България дипломата е мерило за таланта и не се пита кой на какво е способен, а какъв ценз притежава. Така или иначе М остава зад борда поне като потенциален администратор в държавните структури, но не се отказва от изкуството и пренася ателието си в онзи заден двор на къщата в стария град, където един неин приятел – също така художник – живее под наем и я ползва за ателие. По-късно доктор Г получи отнякъде информация, че същият този човек е хроничен алкохолик и освен това страда от тежка форма на диабет. Така или иначе, при едно посещение в стария град, той я откри случайно между усмихващите се скулптури и впо11

[close]

p. 12

Пигмалионов комплекс следствие нещо го накара да я потърси отново. Всички тези събития съвпаднаха по време с решението му да напусне клиниката и с окончателното оформяне на резултатите от развода. По-точно съпругата му се реши на този развод, за което според нея има достатъчно доводи. Не можеше да се твърди, че причината е само в преориентацията му като специалист и изоставяне на професията, което само по себе си е един рискован ход, а най-вероятно поради болезнената и ревност, за което имаше известни основания. Тя винаги преживяваше прекалено емоционално контактите му с пациентки и не успяваше да възприеме факта, че то е неизбежно изискване на практиката. Но този ефект се засили неимоверно след изоставянето на тази практика, защото се оказа, че новата насоченост – това заиграване с изкуството – е още по-съмнително като реализация. Няколко причини засилиха намерението и да прибегне към тази крайна стъпка. Първо: след този акт доходите му значително намаляха, а разходите значително се повишиха, което я лиши от някои екстри и второ: нами12

[close]

p. 13

Пигмалионов комплекс райки изяви в изкуството, той често попадаше в компания на различни жени с доста съмнително поведение, както и очевидно завишените алкохолни дози. Няколко пъти тя бе вдигала скандали, че рисува голи тела, което предполага и наличие на подходящи модели. Тук също не бе в състояние да възприеме тенденцията, че практиката го изисква. Съвсем нормалната ситуация с несигурното финансово състояние на един художник все пак би могло да бъде предвидимо, но наличието на тези модели никак не можеше да се вмести в нейните представи. След нормалните по този повод скандали, тя се реши на последната мярка и подаде в съда молба за развод, с което очакваше да му въздейства положително, но той не само не реагира адекватно, но напротив – ескалира делото на пълни обороти и скоро разводът се оказа факт. Всъщност, този брак отдавна беше пред разпадане не само поради липса на деца – едно несъмнено свързващо звено – но и поради болезнената ревност на съпругата, която страдаше от комплекси за виновност от 13

[close]

p. 14

Пигмалионов комплекс тази липса /някакво старо възпаление я бе лишило от възможността да зачене/ и считаше, че той неизбежно ще търси утеха на друго място. На всички отгоре, самото това преображение – превръщане на един уважаван лекар, човек с тежест в обществото, сигурни доходи и пр. фактори – в бохем не беше никак типично; тя трудно можеше да приеме подобен вариант и го считаше за пълно фиаско и собствена неудача, още повече, че то – преображението се получи почти внезапно като някаква неочаквано налетяла лудост. Самото наличие на ателието с прихождащи по всяко време жени – обикновено красиви, но с неясни намерения, я обиждаше жестоко и тя – човек с относително пуританско възпитание – трудно можеше да го понесе. Никак не беше подготвена да вижда съпруга си в подобно светлина. Тя се бе омъжила за съвсем друг човек и не можеше да го възприеме по друг начин. Така и не успя да разбере какво го бе променило. В действителност, д-р Г сам не можеше да проумее промяната, но беше наясно, че това – второто негово Аз е съществувало ня14

[close]

p. 15

Пигмалионов комплекс къде задкулисно и винаги е можело да се появи на сцената с неочаквани претенции. Така че, когато това се случи, той не беше особено изненадан, дори си помисли, че много късно се е случило. Възприе го като даденост. Що се отнася до младата скулпторка, тя отново изчезна след изписването от болницата и доста време не я срещна никъде. Понякога се учудваше от обстоятелството, че се сеща за нея повече от допустимото и трудно можеше да си обясни причината. Отдаваше го на факта, че все пак тя е негова пациентка и несъмнен талант в една област, в която сам притежава конкретни аспирации. Още по-често се сещаше за нея, когато застанал пред статива, се опитваше да нанесе някакъв образ – внезапно изплувал във въображението – и винаги се получава едно и също: от платното неизменно го поглеждаха усмихнатите лица на нейните каменни създания. Но постепенно други събития го отдалечиха от тази посока и образът и все повече избледняваше в периферията на спомена; само от време на време изскачаше върху 15

[close]

Comments

no comments yet