aspirin za potisnati okeani emi cvetkova2

 

Embed or link this publication

Description

poezia

Popular Pages


p. 1

аспирин за потиснати океани 1

[close]

p. 2

аспирин за потиснати океани АСПИРИН ЗА ПОТИСНАТИ ОКЕАНИ ©Еми Цветкова, автор, 2015 г. Електронно издателство Е-същност, 2015 г. Вашата литературна Голгота http://e-sustnost.com/ 2

[close]

p. 3

аспирин за потиснати океани АСПИРИН ЗА ПОТИСНАТИ ОКЕАНИ поезия Еми Цветкова 3

[close]

p. 4

аспирин за потиснати океани В памет на баща ми и скъпият ми приятел Иво Атанасов, без чиято безусловна подкрепа, обич и вяра, създаването на тези текстове, нямаше да е възможно. И с благодарности на Росен Борисов и Илиян Троянски, които вярваха в мен, повече от колкото аз съм си вярвала, стояха зад мен и пазеха крехкото ми човешко и творческо равновесие и ме подкрепяха всеки път, когато губех пътя, думите и себе си. 4

[close]

p. 5

аспирин за потиснати океани „тази улица мили мой е задънена има знак - без изход“ 5

[close]

p. 6

аспирин за потиснати океани by the way обичали са ме някои го правеха мълчаливо и с обожание други с най изтънчена поезия някой не откъсваха очи от мен други ме псуваха и ругаеха обичали са ме който колкото можеше всеки според силите си или според това какво му е останало от подаяния обичали са ме като икона като богиня или като кукла обичали са ме като тяло или само като душа обичали са ме - къде повече къде по малко обичаха ме с думи или с мисли обичали са ме и тихо и явно до показност обичали са ме с омраза до смърт и със гнева на нибелунгите обичали са ме всеки каквото виждаше 6

[close]

p. 7

аспирин за потиснати океани онова което му беше нужно - някои вземаха каквото вземаха някои просто не смееха в крайна сметка от всички си тръгвах дала своето piece of me плащах цената на всеки един обяд за да закусвам сама трохите си обичали са ме къде истински къде не до там за мога да кажа че съм била наистина обичана но никой не ме понесе цялата с релсите и паветата в джобовете ми с бейлиса по устните и текилата на сърцето ми обичали са ме и горчива и сладка но никога цяла само никой не ме е изпивал до дъно така като теб а дъждът от пъпеши не спираше да вали 7

[close]

p. 8

аспирин за потиснати океани black label little black са мислите ми или подобни на няколко перести облаци на хоризонта протегнали пипала към грижливо сресаните лица на палмите пред официалният вход докато се държа непривично разюздано почти като в един сериал в който се говори за Отчаяни съпруги флиртувам с градинаря и прелъстявам откаченият си съсед занимавам се с криминология и други неприсъщи ми неща хранейки децата си с една ръка а вечерята неумолимо е прегоряла опитвам се да балансирам между оргазмите желанията задълженията привичният в обществото bon ton и тинейджърската си избухливост 8

[close]

p. 9

аспирин за потиснати океани общувам с мъртвата си съседка която ми пише писма от отвъдното и лудата си съседка свиреща на пиано водопроводчикът който е още един мъж с излъчване и също толкова хубав задник кикимората отбелязваща движенията ми по график в дневника си неудолетвореността ме вбесява в съответствие със сънищата ми за промяна на местоживеенето мебелировката и съпруга но всъщност единственото което мога да променя е косата нейната форма цвят и дължина а цветът ѝ зависи само от настроението ми 9

[close]

p. 10

аспирин за потиснати океани но за официалните приеми на Марша ми отива единствено розово затова затварям очи си представям една ножица с която режа настървено всеки кичур после перлите после всяко едно елегантно и малко копченце в тон с последният писък на модата снимките ти на които изглеждаш щастлив но само изглеждаш защото не е в добрият тон да говориш или да споделяш проблемите си с някого който не притежава титлата психолог little black е уискито в чашата и повярвай лед изобщо не ми е нужен докато съм истински примерна съпруга само една твоя целувка разрежда кръвта ми 10

[close]

p. 11

аспирин за потиснати океани love is любовта е пластмасов ключодържател с никелирани букви плюшено сърце с ръце и крачка (за да избяга може би един ден) и инфантилен запис на Обичам те тооооолкооооваааа мнооогоооо сребърна рамка с апликация на тлъсти амурчета държащи ухилените принудително физиономии розов хербарай с листенца от култивирани рози изписващи имената или любовта е плюшен мечок или заек заемащ половината хол любовта е саксия със фикус за ъгъла не изискващ особено често поливане и пантофи гоблен с Афродита от Кипър или гипсова статуя на Венера Милоска любовта е бижу украсяващо шията или китката най добре с диамант нова кола SLK 11

[close]

p. 12

аспирин за потиснати океани кокетен мезонет в нов квартал и завеси от тюл VISA Mastercard тунинговано тяло любовта е бонбон с карамелов пълнеж ягоди потопени в шампанското (задължително) чаша кафе или горещ шоколад във едва докосващи пръсти любовта е камина легло с огледало и пух любовта е екстаз чаша вино скъп парфюм и божествена музика и се чудя ако тя е всичко това то какво са ръцете ти разтриващи уморените ми нозе? 12

[close]

p. 13

аспирин за потиснати океани nevermore прозорецът беше отворен достатъчно а завесите се обесиха в дома на върбите които тази пролет нямаше да цъфнат Ти ме ядеше на закуска и трохите падаха под масата кръвта ми беше спряла съвсем и се съсирваше между зъбите ти докато температурата стигаше точката на кипене в предклетъчен разпад а белтъците се пре-си-ча-ха всъщност кучетата махаха с опашка за поздрав за да им подхвърлиш кокалче от петите ми но врабците нахални кълвяха ръцете ми поради безкрайната зима и отчяно гладни стомаси 13

[close]

p. 14

аспирин за потиснати океани бях плът от плътта ти и мисъл която контролираше дишането ти както и най отчаяните ти (по)стъпки докато Ти ме ядеше на закуска а душата ми обу бели джапанки поклони се на колене в ъгъла и си направи сепуко на клона до прозореца имаше гарван вперил кръглото си око в теб докато си избърсваш ръцете в покривката две секунди преди да умра завинаги знам какво грачи: Nevermore Nevermore 14

[close]

p. 15

аспирин за потиснати океани анестезия на сърце казваше ми обичам те с такава лекота все едно думите се срастваха с устните му и мястото им беше точно там изтъркувалвайки се към пазвата ми забождаха се в гънката на гърдите ми като скъпо бижу за показ топлеха прозрачносините ми вени и ръцете ми отмаляваха и краката ми отмаляваха и главата ми се въртеше и нямах колене нямах въздух даже от лекотата на две думи които уж казваха всичко а бяха просто две думи в буквоподреждане и нищо повече но аз бях на път да му повярвам и дори му вярвах с една доза (едно на ум) затваряйки си очите за другите жени и за безкрайните нощи на чакане още една лъжа сред купичната ядки за дъвчене 15

[close]

Comments

no comments yet