Българско огнище в сърцето на Европа

 

Embed or link this publication

Description

Юбилеен сборник - 65 години БСОУ "Д-р Петър Берон", гр. Прага

Popular Pages


p. 1

Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 2

„И оставам усърден за всека услуга на отечеството си.“ Д-р Петър Берон „Когато изперво видех по дру гите страни , че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат , нито да си сметат , щото вземат и дават , ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Това дело възприех аз... Всякой, който види тази книжка , надея се да се зарадва , а най - много учителите, защо то тия , струва ми се, отколя щяха да изоставят псалти рите и часословите , от които децата не разбират нищо , ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях .“ Из предговора на „Рибния буквар” 2 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 3

Огнище на българщината в сърцето на Европа Да си спомним началото…. Началото му свързваме с имената на Богдана Тошкова и Александра Неделчева, две учителки, които Министерството на народната просвета изпраща в Прага през октомври 1948 година. Със съдействието на Дружеството на българите, живеещи в Прага, те подготвят откриването на Народно основно училище „Георги Димитров”, което заедно с интерната към него започва да функционира от 2 януари 1949 година. В началото са се събрали 30 деца, а до края на януари броят им достига 40. Така започва историята на училището, която продължава вече 65 години. През годините броят на учениците, както и видът на училището многократно се променя. През 1996 г. то е преобразувано в средно общообразователно училище и е преименувано на името на големия български учен и просветител д-р Петър Берон, живял и работил в Прага. През 1997-1998 г. училището се премества в нова сграда – на ул. „Волкерова” 11, а на 11 май 2003 г. училището чества двоен празник – 55 годишен юбилей от основаването си и преместването си в нова, просторна сграда на ул. „Рихтарска” 1, където се помещава и до днес. 2015 1968 Днес... Днес в училището с 12-годишен срок на обучение се учат 173 ученици. Преподава им професионален екип от 16 преподаватели с директор Мими Михайлова. Училището разполага с просторен физкултурен салон, общежитие, модерен компютърен кабинет, изучава се чешки и английски език. 1948 3 Юбилеен сборник

[close]

p. 4

Интервю Мими Михайлова, директор на БСОУ „Д-р Петър Берон” 17 април 2014 г. експозицията бе официално открита. С амбиция и много желание работим по настоящите проекти „България е с нас, ние сме с България” по Национална програма „Роден език и култура зад граница” и „Традиционни пролетни празници в Европа” по Програма „Еразъм +”. – По-различни ли сме учениците, които учим тук, от нашите връстници в България и с какво? – И в България, и в чужбина учениците имат сходни нагласи, търсения и интереси. Може би вие, нашите ученици, сте с по-богат социален опит от своите връстници в родината. – Как според Вас Българското училище в Прага допринася за съхраняването на българската идентичност? – Ако познаваме миналото си, съхранено в народните вярвания, ритуали и обичаи; ако пазим в паметта си общностните истории за победи и несполуки; ако сме опознали себе си, то смело можем да градим своето бъдеще. В тази насока е ориентирана цялата извънкласна дейност в БСОУ „Д-р Петър Берон”, град Прага. – Освен директор Вие сте и учител. Ако не бяхте станали учител, каква друга професия бихте избрали? – Да бъда учител. Това е професията, която отново бих избрала. Защото това е попрището, което за мен е предизвикателство, творчество и мисия. – Какво сте научили от учениците си и какви са качествата, които оценявате в един ученик? – Взаимоотношенията винаги са двупосочни. Ролите са динамични – можеш да си в ролята на учител, но и на ученик. Харесвам у учениците тяхното любопитство, енергията, дързостта, необремененото мислене и готовността им да експериментират. – Кога един директор може да каже, че е изпълнил успешно мисията си на учител, възпитател и администратор? Всяка личност носи заряда на своето развитие. Моята задача е да осигуря оптималните възможни условия за разгръщането на индивидуалния потенциал и на ученика, и на учителя. – Какви са Вашите пожелания към учениците и учителите на БСОУ „Д-р Петър Берон” по случай празника? – Където и да са по света, да пазят България в сърцето си. Да не бързат да мразят и да са търпеливи в любовта. Да учат други езици, да търсят своите хоризонти, но да не забравят родния си език. Защото българското слово има здрав корен, съхранява хилядолетен ген. То носи неизчерпаема сила и енергия, защита и подкрепа за нашите души. – Госпожо Михайлова, как се чувствате след една година на позицията си като директор на БСОУ „Д-р Петър Берон”, град Прага? – Доста натоварена, но и удовлетворена. – Кое Ви носи удовлетворение? – Доволна съм от реализацията на 17 училищни изяви и 11 извънучилищни партньорски участия за учебната 2013/2014 учебна година, както и от подобаващото тържествено отбелязване на 65-годишнината от създаването на училището. В юбилейната програма участваха всички – и ученици, и учители. Идеята ми да съберем късчетата история, спомените за събития и личности и да се създаде училищен музей бе подкрепена от клуба по етнография и народознание и от всички колеги. На 4 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 5

Интервю Атанаска Тенева, заместник-министър на образованието и науката – Г-жо Тенева, тази година БСОУ „Д-р Петър Берон” в Прага чества своята 65-годишнина. Вие сте наш скъп гост на юбилейния ни празник. Малко или много са 65 години за изграждането и утвърждаването на едно училище? – В една песен се пее, че животът се измерва не с години, а с дирята оставена след нас. 65-годишната диря на българското училище в Прага заслужава признание и уважение. Признанието – празничният плакет на Министерството на образованието и науката и поздравленията от името на министър Анелия Клисарова. Уважението е за съхранения български дух, за българските дипломи, за всеотдайността и творчеството на учителите, за постиженията на учениците – в училище и в техния по-нататъшен живот. – С какво българското училище в Прага се отличава от останалите училища зад граница ? – БСОУ „Д-р Петър Берон” е държавно училище. Отговорността за подбора на учителите, за финансирането е изцяло на Р България, на МОН. Провежда се национално външно оценяване в ІV и VІІ клас, държавни зрелостни изпити в ХІІ клас. Удостоверенията и дипломите са български. Учениците са български граждани. Училището в Братислава е по-различно, макар също да е държавно и да функционира в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета. – Какъв е приносът според Вас на българските училища в чужбина, в това число и на училището в Прага, за съхраняването на българската идентичност? – Отговорът се съдържа във въпроса. Държавните и съботно-неделните училища зад граница съхраняват българщината, връзката с България, с нейното минало и настояще. Учениците изучават български език, история, география, култура. Приобщават се към националните традиции, поддържат българския дух в нашите общности. Няма да забравя дългото празнично хоро на юбилейния концерт, участието на почти всички ученици в програмата, радостта на родителите и всички присъстващи. Радост и гордост за децата, за училището, за България! – В професионалната Ви биография има период, в който сте били и учител. Какво мислите за учителската професия и какви са спомените Ви оттогава? – Да бъда учител е моята детска мечта, сбъдната мечта. Работила съм и в общообразователно училище, и в професионална гимназия. Сега продължавам да преподавам на студенти в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Затова за мене да си учител е призвание, призвание и изпитание. Защото продължаваш да учиш през целия си живот и защото отваряш прозорци към света. Защото децата са и отговорност, и провокация, и радост за цял живот – в училище и извън него, в живота. Срещам своите ученици навсякъде, по-често те ме познават и споделят постижения и трудности, спомени за училището. Затова с удовлетворение отстоявам разбирането учителската професия да стане регулирана, с много по-сериозно отношение, контрол и отговорност от страна на държавата и за подготовката, и за качеството на работа, и за възнаграждението на труда. Днешният празник потвърждава, че българският учител заслужава признание и награда – както за ежедневния си труд, така и за своето творчество, за обичта си към децата. – Какви са Вашите пожелания към учениците и учителите на БСОУ „Д-р Петър Берон” по случай празника? – От вас учители и ученици, зависи бъдещето на българския дух в БСОУ „Д-р Петър Берон” в Прага. Ролята на учителя в живота на всеки от нас е много важна, затова бъдете все по-добри учители, уважаеми колеги! Ще минат години преди да разберете, че успявате и можете и заради наученото в училище, скъпи ученици. Затова не спирайте да учите през целия си живот, развивайте своята любознателност и талант. Бъдете здрави, успявайте и носете България в сърцето си! Честит празник! Юбилеен сборник 5

[close]

p. 6

Признанието 6 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 7

Признанието Юбилеен сборник 7

[close]

p. 8

Нашите учители днес 8 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 9

Мими Михайлова Директор Главен счетоводител Емилия Боева Валерия Тошева Начален учител Емилия Пейчева Начален учител Емилия Калудова Начален учител Диана Кръстенова Начален учител Валентина Иванова Начален учител Български език и литература Светла Болчева Светлана Васева Чешки език Български език и литература Снежана Таскова Математика, Информатика и ИТ Александра Дончева Марияна Димитрова География и икономика Милка Кралчева Английски език Химия и ООС, Физика и астрономия Валентина Лазарова Математика, Информатика и ИТ Сашо Илиев История и цивилизация Мария Носикова Изобразително изкуство Луиза Станева Физическо възпитание и спорт Васил Боев Радосвета Костова Музика Юбилеен сборник 9

[close]

p. 10

Какво е за мен БСОУ „Д-р Петър Берон”? ЕМИЛИЯ ПЕЙЧЕВА Пристъпих прага на БСОУ „Д-р П. Берон” и класната стая, в която щях да преподавам с особено чувство. Бях поставена в различна ситуация. Доброто ми образование и квалификациите ми дадоха увереност, че ще се справя. На работата си погледнах като на истинско професионално предизвикателство. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш да помогнеш. На всички ученици искам да пожелая да се стремят към знание, защото така ще са по-силни и свободни и подготвени за житейските предизвикателства. А на колегите си пожелавам да се гордеят с работата си, да работят с любов и търпение. ЕМИЛИЯ КАЛУДОВА Да бъдеш учител в българското училище зад граница е голямо предизвикателство. Трудът на колегите извън пределите на страната запазва националната идентичност на българските деца в чужбина, развива чувството за национална принадлежност, създава българска духовна територия в съвременния глобален свят. Искам да пожелая на учителите от БСОУ „Д-р Петър Берон” да съграждат „микрокосмоса” на Родината в чужбина от своите спомени, да създават един домашен свят за своите ученици на чужда територия, да възпитават любов към българския език във всепоглъщащия водовъртеж на друг език, защото това изисква огромна смелост и отговорност и е апостолска мисия за всеки истински учител. Нека БСОУ „Д-р Петър Берон” да бъде винаги оазис на българщината в обединена Европа! ДИАНА КРЪСТЕНОВА За мен БСОУ „Д-р Петър Берон” е не само „моето училище”, а и късче от България. Да бъдеш учител е призвание, но огромно предизвикателство и отговорност е да си учител „зад граница”. Тогава, когато родината липсва, работата ни се превръща в мисия – да съградим за децата нейния образ и атмосфера. Училището е институция, която предава на поколенията човешките знания и култура, изгражда личности, а ние вършим това далеч от родината, което прави работата ни много по-отговорна и сериозна. Мисля, че бъдещето на нашата родина е в децата ни и в младото поколение и сме длъжни да възпитаваме и обучаваме учениците си в любов към знанието, доброта, честност и взаимопомощ. Основната ми цел е децата да обикнат училището, да станат добри хора с честни сърца, да влагат любов и желание във всичко, което вършат. Да бъдеш учител е голямо предизвикателство и отговорност, трудност и изпитание, но пък за сметка на това много удовлетворяващо и носещо за мен огромна радост. Всеки ден с нетърпение очаквам да застана пред моите ученици, които ме очакват, изпълнени с любопитство и жадни за знания! Да пребъде и занапред във времето, да процъфтява, да се множат възпитаниците му, да бъде оазис на българщината! МАРИЯНА ДИМИТРОВА За мен училището е живата връзка с Родината. Свързва ме това, което би свързало всеки един българин, странстващ и работещ в трънливата чужбина. Българското училище е едно малко късче българска земя, онзи източник на българщина, съхранителят на българското, българското огнище в сърцето на Чехия. То ме сгрява, топли и напътства, то зарежда с ентусиазъм всяко едно българско сърце и душа, всички онези излетели от България и намерили друго убежище, друг дом, различен от Родината за добро или лошо. Свързва ме също призванието ми на учител, преплетено от съдбата в едно с източника на българската култура, образование и език – българското училище в Прага! Свързана с него, както и то с мен! Защото България съм аз, България е и то, а всички ние българите сме едно! Нека БСОУ „Д-р Петър Берон” просъществува векове наред! Да бъде пазител на безсмъртната душа на България, частица от която носи всеки един българин на този свят. Нека запази онзи български дух от предците ни, като възпитава и учи, идентифицира и обединява българите в Чехия, да разпръсква искрите от красотата и културата на моята Родина в тази страна, като напомня на Европа за българското величие и принос към нея! 10 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 11

Какво ще пожелаете на училището по случай 65-годишния юбилей? АЛЕКСАНДРА ДОНЧЕВА Съдба! Съдбата, която ме води в живота и не знам къде ще ме отведе. На училището бих пожелала да просъществува още дълги години. А на учениците, преподавателите в него и на целия персонал – много здраве, късмет, семейно щастие, дългогодишна и спокойна работа. И да не забравяме, че поотделно сме различни, но взети заедно сме едно цяло. ЕМИЛИЯ БОЕВА Тук изминах една от най-дългите отсечки в моя професионален бяг. Кога по-бързо, кога по-бавно, крачка по крачка заедно всички извървяхме дълъг и труден път, за да запазим нашето училище като безценно кътче на знание, родолюбие и българска традиция. С него ме свързва упорита борба за преобразяването му и превръщането му в желано и предпочитано място за образование на българските деца, така че те да усещат своята Родина, макар и далеч от нея. Свързва ме обичта към България, с която е изпълнена всяка класна стая. С БСОУ ме свързват добри колегиални отношения, прекрасни моменти на общоизживени радости и събития. Благодарна съм, че бях и съм част от богатата история на училището, че моята съдба ми даде възможност да живея в този прекрасен град Прага и да работя в него за българско училище в българска среда! На училището ще пожелая винаги да го има, ще му пожелая бъдеще с още по-богата материална база, бъдеще, което, съхранявайки всичко създадено до този момент, да направи още по-добри условията за образование, български дух и родолюбие. На най-малките ученици – научете и обичайте родния език! На по-големите ученици – пазете всичко българско, което сте научили тук, и го предайте по-нататък на своите деца! На всички колеги – бъдете здрави, упорити и силни, бъдете заедно, за да постигнем всичко това! БОЖИДАР ГЕОРГИЕВ Обичам децата, те са бъдещето на България. А работата ми, свързана с тях и педагозите, обогатява познанията ми. Да съществува, да обучава, да обогатява! ПАВЛИНА РАШКОВА С училището ме свързва работата, но в продължение на 10 години то стана част от моя живот. Тук срещнах хора, с които с удоволствие общувам, обогатявам се, чувствам ги много близки. Децата също ме обогатяват с неподправената си искреност, чувството си за хумор, с енергията и младостта си. Бих искала да виждам удовлетворени и горди педагози, самостоятелни и отговорни деца, които следват мечтите си. На училището – да се развива и модернизира, да има възможност за модерно обучение, което да дава достатъчно знания и умения, за да могат учениците да се реализират като достойни граждани. САШО ИЛИЕВ Училищната камбана призовава към мисли, които пълнят очите със сълзи и душата – с мили спомени. Тогава човек става болезнено чувствителен, когато някой, без да се е докосвал до творческия устрем в Пражкото школо, може да подценява, вместо да подкрепя и да вярва в перспективите, които то въплъщава. Пожелавам блаженството ученици и учители да изживяват празничното време заедно в един двор и всички единомишлено да бъдат вслушани в училищната камбана, която напомня, че „ние живеем за нашите потомците”. Юбилеен сборник 11

[close]

p. 12

Нека говорят доайените Един поглед назад! Светлана Васева, учител по чешки език 65 години в живота на човека са много, но в живота на едно училище са малко. Българското училище в Прага навърши 65 години. Това дава повод за равносметка на изминатия път. Много вода е изтекла от времето на първите ентусиасти българи, които искали децата им да опазят националните си корени, учители , които учили децата на български език и родолюбие. През училището са преминали хиляди ученици, много учители, директори, помощен персонал. Вярвам, че всички те си спомнят с благодарност, умиление и гордост, че са били част от живия организъм, наречен Българско училище в Прага. Аз съм щастлива, че последните 35 години съм била съпричастна с училищния колектив в пътя нагоре и напред. В училището винаги са учили любознателни, амбициозни и талантливи ученици, които са продължавали образованието си в България, Чехия, Германия, САЩ, Канада, Белгия и успешно са се реализирали и реализират в живота. В училището винаги е царял дух на толерантност и приятелство между различните етноси и народности. Тук са учили деца от Куба, Колумбия, Гана, Словакия, Молдова, бивша Югославия, деца от смесени бракове с чешко гражданство. Колегите учители с любов и всеотдайност са давали и дават на учениците знания, възпитават и изграждат умения, учат ги да бъдат хора. Много сили и време отделят за извънкласните изяви – участие на учениците в литературни и художествени конкурси и фестивали, театрални постановки, певчески и танцови изяви, спортни турнири. Училището винаги е било средище на културна и спортна дейност. Ще отбележа само няколко традиционни мероприятия – Международен конкурс на детското хорово изкуство, организиран ежегодно от Средно училище към Посолството на Руската федерация в Прага; Международен фестивал на детското певческо и танцово изкуство ; конкурсите, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина „България в моите мечти”; спортните „Игри без граници” и много други. Директорите на Българското училище в Прага винаги са били професионалисти, работещи за утвърждаване авторитета на училището, обогатяване на материалнотехническата база и повишаване качеството на учебно-възпитателния процес. Посланиците на Република България в Прага винаги са проявявали интерес към училището и са помагали при решаване на проблемите му. Министерството на образованието и науката вещо е ръководело и контролирало дейността на БСОУ , своевременно и добронамерено е решавало кризисни ситуации и възникнали трудности. За изминалите 35 години от моята практика, училището се е местило три пъти и съм била свидетел на различни трансформации. Ето защо съм оптимист и вярвам, че БСОУ „Д-р Петър Берон” в Прага е преживяло „детските болести” и ще продължава да расте и да се развива. НА ДОБЪР ЧАС, МОЕ УЧИЛИЩЕ! 12 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 13

Нека говорят доайените На добър час, мило училище! Валерия Тошева, дългогодишен начален учител В секи път, когато обръщам поглед назад, към миналото, и се връщам във времето, когато започнах трудовия си път в нашето училище, виждам едно много слабо и крехко момиче, току-що завършило Софийския университет, което с вълнение и нетърпение поглежда към вратата на училищния двор и с любопитни очи чака своите бъдещи ученици. Сега си мисля, че може би със същия трепет и вълнение са посрещали своите ученици и двете първи учителки в училището – Богдана Тошкова и Александра Неделчева, когато преди 65 години на 14 февруари 1949 г. е открито Българско училище в гр. Прага. Този спомен от първия учебен ден ще остане завинаги незаличим в съзнанието ми, както незаличими следи е оставило и училището през всичките години на съществуването си у поколения български деца, които са се учили в него. Историята му се пише вече 65 години. Повече от половин век то пази спомени за хилядите деца, преминали през класните му стаи, за радостите и тревогите, за трепетите и вълненията на ученици и учители. Малко или много са тези години, когато става дума за едно училище? За нашето училище 65 години са много. Тук са започнали да четат и пишат на български език и са получили първите уроци по родолюбие стотици български деца. За всички нас – учители и ученици, училището е било не само средище на българщината, не само храм на науката, но и дом, и Родина. Преминало през различни етапи на развитие, трудности и възход, днес то е съвременно училище, в което се учат много българчета на своя роден език. Идеята за откриването му е възникнала от необходимостта децата на живеещите в Чехия българи да се учат на своя език. За да се осъществи това на 20 юни 1947 г. в София е договорена Спогодба за културно-просветни връзки, ратифицирана от Г. Димитров и Кл. Готвалд на 23 април 1948 г. Определена е смесена българо-чехословашка комисия, която препоръчва на отговорни места да се предприемат стъпки за откриване на български училища през 1948/1949 г. в Прага, Братислава и Кошице. Тържественото откриване на училището в Прага е станало на 14 февруари 1949 г. от кмета на града д-р Вацек и културното аташе на Посолството на Република България в Чехословакия Крум Кюлявков. Това събитие е отразено във вестник „Руде право”, известен ежедневник, с кратко съобщение. За училище първоначално е определена сградата на ул. „Пелеова”, в която Българското училище е съжителствало с друго, чешко училище, а за интернат – сградата на ул. „Под кащани” 14. Днешната съвременна сграда е на ул. „Рихтаршска” 1 и е четвъртата поред след сградата на ул. „Волкерова” 11. Новооткритото училище става притегателна сила за българските деца, защото им предоставя възможността да слушат българска реч, да четат и да пишат на родния език, да се докосват до творчеството на българските писатели, до богатството на българския фолклор. Постепенно броят на учениците нараства, а с това нараства и отговорността на училището да бъде пазител на традициите и българския дух. Сега, когато са изминали много години, се питам – лесно или трудно е било началото? На нас може би ни изглежда лесно от дистанцията на времето, но тези, които са поставяли основите и са се борили с трудностите, са достойни за уважение. Много усилия е струвало на учителите да подобрят условията за учене, да снабдят учениците с учебници и тетрадки, с чинове, дърва и въглища за печките, храна и дрехи. За учениците учителите са били не само тези, които им дават знания, но и близки, приятели, родители, с които могат да споделят най-личните си преживявания и от които да получат помощ Юбилеен сборник 13

[close]

p. 14

Нека говорят доайените и утеха. Интересът към българското училище и нарастващият брой ученици създават необходимостта от разкриване на детска градина. Тя отваря врати за малките палавници през 1986/1987 година с 15 деца и 2 учителки. Аз се радвам, че моята дъщеря, Зорница, е единствената в цялата досегашна история на училището, която е започнала да учи в детската градина към българското училище и е завършила в него 12. клас. Със заповед на Министъра на народната просвета през 1989/1990 година училището прераства в ЕСПУ „Г. Димитров” и се открива паралелка 12 клас, а през 1996 г. е преобразувано в БСОУ и приема името „Д-р Петър Берон”. Ритуалът по именуването се провежда на 11 май 1996 г. Тези важни дати и събития са само част от жалоните, които бележат 65-годишната му история. Път, по който са вървели стотици ученици и учители. Учители, които са се отличавали с професионализма си, с усилията за постигане на високи резултати, с делата си за утвърждаване на българската образователна система зад граница. И днес със своя труд и всеотдайност те допринасят за доброто му име. През изминалите години много учители са се сменяли в класните стаи, много от тях са идвали в българското училище в град Прага, оставяли са частица от себе си, от душата и сърцето си в своите ученици и са си тръгвали, отнасяйки оттук найхубави спомени за цял живот. А ние? Двете учителки Валерия Тошева и Светла Васева, започнали трудовия си път и работещи най-дълго в това училище, преминали през много изпитания, борейки се за съществуването му, раздаващи и досега себе си, обичта към децата и знанията, които имаме, превръщайки всеки час в път към нашата Родина, към нашия народ, към нашия език? Къде е нашето място? За себе си вече знам! То не е в миналото, а в настоящето, в което десетки български деца на хиляди километри от родината имат своето родно училище, в което изграждат бъдещето си, в признателността на техните родители, в благодарността и уважението на моите ученици. Умни, любознателни, палави, нетърпеливи, след време ще разнасят по света светлинката на българския дух и ще ни благодарят. Моите възпитаници и възпитаниците на цялото училище са нашата радост и нашата гордост. Има с какво да се гордее БСОУ „Д-р Петър Берон”. То е огнище на булгарския език и култура, което пламти в центъра на Европа, и светилище за българския дух. Нека пребъде неговото дело! Честит юбилей, скъпо училище! Принцесата и еленът Имало едно време една красива принцеса. Тя си мечтала някой ден да се омъжи за красив принц. Един ден тя отишла в гората да бере ягоди. Вървяла дълго време, докато не се изгубила из гъсталака. Тя заплакала. Един елен, който минавал наблизо чул, че някой плаче и отишъл да разбере какво се е случило. Той видял, че това била красива принцеса. Този елен всъщност бил омагьосан принц. Той проговорил с човешки глас на принцесата. Тя се уплашила и се свила под едно дърво. Еленът останал при нея. Настъпила нощта. Чували се само звуците на бухалите и виенето на вълци. Небето било тъмно. Принцесата се приближила до елена, защото я било страх. Тя го прегърнала, за да се стопли и го целунала. Когато го целунала, магията се развалила и еленът се превърнал в красив принц. Той се оженил за принцесата и заживели щастливо. Габриела Стаменова, ученичка от 3-ти клас, БСОУ „Д-р Петър Берон“, гр. Прага 14 65 години Българско огнище в сърцето на Европа

[close]

p. 15

Памет Училищен музей Мария Носикова, учител по история и цивилизация К азвам се Мария Носикова и съм за първа година в екипа на БСОУ „Д-р Петър Берон”гр. Прага. Освен, че съм учител по история и цивилизация, през тази учебна година съм и ръководител на клуба по етнография и народознание към училището. Именно поради това, на нас се падна честта да реализираме идеята за създаване на музей на училището, която е част от дейностите, заложени за осъществяване във връзка с предстоящия юбилей. Целта ни беше чрез събирателска и изследователска дейност да възстановим и съхраним знанията за миналото на училището. Летописната книга на училището съдържа подробна информация за последните 25 години, но за съжаление, за първите 40 години от съществуването му разполагахме с оскъдни данни. За целта, ръководството на училището установи контакт с Чешкия и Българския държавен архив с молба да ни бъде изпратено всичко, съхранено и свързано с Българското училище в Прага. Дейността ни беше свързана с проучване на материалите, в които се съдържаше най- разнообразна информация: за движението на учениците през годините; справки за училищния персонал; годишни доклади за дейността на училището; кореспонденция между Българското посолство, Министерството на външните работи, Министерството на народната просвета и училището. Друг ценен източник на информация се оказаха изданията на списанията „Роден глас” и „Българи”. От страниците им научихме много за взаимоотношенията на училището с Българското посолство, с Българския културен институт, с Българските клубове. През всичките тези години те, списанията, са били свидетел на училищния живот, отразявайки нашите делници и празници, нашите незабравими моменти. Тази проучвателска дейност представляваше за мен интерес и от лична гледна точка. Като нов член на този колектив имах възможността да опознавам колегите си паралелно – един път чрез непосредственото, ежедневното общуване с тях и едновременно с това от страниците, които разказваха за делата им през годините назад. Признателна съм на г-жа Валерия Тошева, г-жа Светлана Васева, г-жа Луиза Станева, които ни оказаха неоценима помощ при реализацията на музея. Направеното до момента е само началото. Имаме амбицията да продължим с издирването и проучването на информация чрез установяване на контакти с други музеи в България, както и с бивши директори, учители и ученици, които да ни помогнат чрез спомени, разкази и снимки да придобием по- пълна представа за миналото на училището. Всичко си има история – държавите, институциите, музейните експонати, хората... всеки от нас си има своята житейска история. Някои казват, че сами си пишем историята на живота, други твърдят, че ни е написана свише. Не ни е съдено да знаем. И понеже моето твърдо убеждение е, че хората създават историята, това, което е сигурно, е че зад всички награди, грамоти и отличия, изложени в нашия музей, стоят енергията, трудът и себеотдаването на колегите, работили тук през годините в Българското училище в Прага! Честит юбилей! Юбилеен сборник 15

[close]

Comments

no comments yet